Историята на крехката Селин – от стрелбището в Айтос до Олимпийските игри в Токио
За да станеш спортист от ранга на олимпийските, се изисква много упоритост, работа, желание, търпение, но и не само. Специалисти твърдят, че за издръжливостта, бързината и силата, гените също оказват влияние. Такава е и историята на Селин Али – момичето, за което тепърва ще се говори на всички престижни състезания по ловна стрелба на планетата. Бащата на Селин Али – Ниязи е доказателството, че твърдият характер и спортният хъс се предават по наследство. Вероятно оттам идва талантът и успехите на това крехко момиче, което само на 19 години получи олимпийска квота - "билет" за най-високия спортен връх, към който много успели спортисти по света с години се стремят.
Гордост! Айтозлийка с квота за Летните олимпийски игри
Ниязи Али е и бащата и треньорът, човекът, който еднакво добре трябва да се справя не само със сметките за скъпия спорт и с пушките, с които Селин стреля, но и с билетите за пътуванията, с резервациите, с грижите за доброто физическо и психическо състояние на най-младата българка в олимпийския отбор. В неговите ръце е мениджмънтът, целият сбор от ръководство и организация за участие във всяко състезание. Той е винаги до Селин, за да я учи, подкрепя, напътства, възпитава.
Грандиозен успех! Айтозлийка накара светът да говори за България!
"Не сме и помисляли дори да мечтаем за Олимпийските игри. Решението за квотата на Селин беше взето в последния момент, бяхме изключително изненадани. После трябваше да се "помолим" в окончателния състав на олимпийската делегация да бъда включен и аз, тъй като съм личният й треньор. Няма друг, който да бъде до нея на това най-голямо за всеки спортист състезание", коментира олимпийските вълнения на семейството бащата.
Вече са взели мерките и на двамата за ушиването на българските олимпийски екипи. Ще стягат пушките, спортните екипи. А вкъщи всички помагат, вълнуват се, притесняват се и се радват, защото олимпийският връх съвпадна с друг важен житейски момент за Селин – кандидат-студентските изпити. Със спортния хъс на световен шампион момичето се цели в специалността „Дентална медицина“. Тези дни й предстоят изпити в Стара Загора, Пловдив и Варна.
"Предолимпийската подготовка продължава месеци, но ние дори не сме предполагали, че Селин ще има такъв шанс. И то точно сега, когато й предстоят изпити. Планираме сериозните тренировки след 11 юли, дотогава съм на работа. Не е лесно, но зная, че моето момиче ще се бори, и ще се представи много добре на олимпийското стрелбище в Токио", казва Ниязи Али.
Истината е, че покрай Селин научил, за съществуването на спорта ловна стрелба. "Ние сме ловци, аз и баща ми, но с пушка сме ходили само на лов по 10-20 пъти в годинта. Не съм знаел, че съществува такъв спорт, камо ли, че е олимпийска дисиплина", смее се Ниязи.
Един ден взел пушката и решил да отиде на стрелбището, за да "гръмне" две-три кутии преди ловния сезон. 12-годишната тогава Селин трябвало да остане сама вкъщи, затова я взел със себе си, "да се разходят" из парка.
"Дойде с мен случайно. А бях ги възпитал, и нея, и малкия ни син - видят ли оръжие да го заобикалят, нито да го пипат, нито даже да го доближават. Отидохме, Тодор Бойчев беше на стрелбището и настоя да й дадем пушката. Противих се, но накрая се съгласих - Бойчев й даде 7-8 патрона и Селин стреля. Тогава Тодор буквално подскочи и извика: "Тя е готова!". А Селин за първи път хващаше оръжие", разказва още Ниязи Али.
След няколко дни отново отишли на стрелбището, след това още два-три-пет пъти. Бойчев вече бил във възторг "Такива резултати досега деца не са правели", казал опитният стрелец.
"Признавам си, тогава нищо не разбирах от този спорт. Но с постоянство съвсем се подобри. Напролет вече даваше резултати, по-добри от тези на децата, тренирали в продължение на две-три години. На втората година стана Републикански шампион на България при девойките. Тогава - още на 14 години, започна да се състезава в категория "жени". На 14 години направи два рекорда в България, връчиха й сертификат "Майстор на спорта", спомня си бащата.
А победите на Селин се редят. Постига най-висок резултат в Сърбия - от 75, отстрелва 70 панички. Съдии и треньори гледат и не вярват, че 14-годишно дете може да постигне такъв резултат.
На 15 години е първото участие на Селин на европейско и световно първенство. "Отидохме в Азербайджан - остана пета. На 16 години с Иван Георгиев станаха трети при младежите и девойките. На 17 години вече беше световна шампионка. Разби ги всички. Беше концертрирана, бореше се с много хъс. Толкова добре стреля, че нямаше как да не бъде на световния връх. Десет дни след това отидохме в Германия - стана втора в света, вицешампион. След още 30 дни реших да я пусна при "жени" на Световното в Италия - стана шампион. След това във Финландия имаше Световна купа - при "жени", сама не можа да спечели купата, но с Марин Кирилов от Плевен станаха първи на "отборно" в света. За 40 дни, Селин имаше 4 медала от световни първенства - никой не го е постигал", помни всяка дата и успех треньорът.
През годините тренировките са нон-стоп. През 2020 г. заради пандемията не са излизали в чужбина. В началото на 2021 г. отново тренират, без да знаят какво ги очаква - дали ще има или не състезания. И сега, изведнъж - на Олимпийските игри.
Само едно момиче от Русия ще е по-малко от Селин в тази дисциплина на Игрите. Но не може и да става сравнение с това, което Русия инвестира в успешните си състезатели - там се води високо ниво на подготовка с треньори, психолози, тренировъчни лагери, обяснява Ниязи.
"Суров съм и много строг с нея. Не обичам нещата да се правят ей така - да мине номерът. Колкото и малко и незначително да е едно състезание, искам от Селин да е перфектна, да е готова като за световно", признава треньорът. И тъкмо затова, за Селин, той е не само татко, но големият авторитет, човекът, на който дължи израстването си.
"Всеки път "умирам" на стрелбищата и после отново се раждам. Много се вълнувам, много преживявам и в същото време трябва да проявявам твърдост - да й вдъхвам кураж, самообладание и сили," признава Ниязи. Ловната стрелба е една от най-старите олимпийски дисциплини. А България не е изпращала на олимпийски игри състезател по ловна стрелба от 1977 година. Селин ще е първата българска след този олимпийски "застой".
Убеден е, че талантът е 5%, останалото е труд, много труд и дисциплина. Двамата срещат горещата подпкрепа на майката на Селин - Бинназие. Преведено, името означава "хиляда каприза", но Бинназие е изключително отдадена на семейството си.
"Добре, че е разбран човек, защото ние от години правим само разходи - на пари, време, нерви. Вярва в таланта на Селин и ни подкрепя във всичко", хвали съпругата си Ниязи. И си припомня колко нощи не е спал - виждал качествата на детето си, но не знаел какво трябва да направи. Много нощи гледал клипове, за да научи "азбуката" на този спорт - как трябва да се стреля, какви са техниките, откъде се да тръгне.
Сега двамата със Селин гледат само напред - предстои им един напрегнат юли - може би най-динамичният месец в живота им. От 12 юли ще тренират в Ловно-стрелковия комплекс в Айтос, а в седмицата, преди да тръгнат за Япония - и на други стрелбища в страната.
Засега информацията от БОК е, че олимпийците ни ще пътуват за Япония около 20 юли. В състава на олимпийския отбор ще бъде и Селин, за да покаже, че Айтос и България имат един млад, безспорен спортен талант, който е готов не просто да мери сили с най-добрите в света, а да спори за олимпийския връх.
Народен приятел