Моделът за съдебна реформа ще реши проблемите, които са натрупани от години

Достатъчно анализирахме, мерихме, теглихме, пресмятахме, време е да действаме, каза Боряна Димитрова, член на Съдийската колегия във ВСС

Ключови думи: Боряна Димитрова, съдийска колегия, съдебна реформа, модел 4 на съдебната реформа, новини, Флагман

Бившият административен ръководител на Окръжен съд-Бургас Боряна Димитрова е настоящ член на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Флагман.бг разговаря с нея относно предложените промени за прекрояване на съдебната карта.

-Г-жо Димитрова, адвокати от цялата страна се обявяват срещу предвижданото преструктуриране на районните съдилища. Какви са аргументите за тази промяна?

-Намираме за нормална и естествена реакцията на адвокатите по ред причини, включително и, защото в продължителен период от време се търси адекватен модел за реформа, който би дал отговор на редица натрупани в съдебната система въпроси, в който период излъчвахме объркващи сигнали, а моделът претърпя промени. На фона на демографския срив, намаляващите дела, концентрацията на хора в няколко големи града, увеличаването на броя на магистратите и разходите. Дълги години се говори за съдебна реформа. През 2015г. предизвикахме изумлението на Световната банка с контраста между свиващото се население на България и увеличаване на броя на магистратите, както и с все по-големите разходи за съдебната система. После Комисията на Европейския парламент и Съвета в доклада относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка констатира и препоръча предприемане на реформа на съдебната карта с цел повишаване на качеството и ефективността като цяло, в т.ч. пренасочване на ресурси, където е целесъобразно, вкл.въз основа на цялостен анализ на натовареността на съдилищата. Така през 2015г., ВСС в предходния му състав е поставил началото на настоящия проект, по който се разработват модели за преструктуриране на съдилищата. Първоначално, чрез собствен ресурс, ВСС е разработил обширни анализи на районните съдилища и прокуратури като е извел общи критерии, въз основа на които счита за подходящо да се оптимизира съдебната карта. След това започва изпълнението по проекта за реформа на съдебната карта, който настоящият състав на ВСС довършва. Той вече е допълнен с всички необходими анализи и данни, за да се поеме по определен път на оптимизация. Така, на фона на демографския срив, намаляващите дела, концентрацията на хора в няколко големи града, увеличаването на броя на магистратите и разходите за съдебната система, преразгледахме своята организация по такъв начин, че да можем да преразпределим ресурса и се увеличи ефективността, без да се губи вниманието към качеството на услугата и правосъдието. Какъвто и модел за реформа да се обсъжда, на фокус винаги е достъпът до правосъдие.

-Как бе избран модел 4 за извършването на съдебната реформа?

-По проекта бяха изработени четири модела: първият предвижда преобразуване на районни съдилища в териториални отделения, вторият- закриване на съдилища, третият- възможност за мобилност на служители, по примера на държавната администрация. Приетият четвърти модел е по-всеобхватен и гъвкав, с възможности за решаване на натрупаните в съдилищата проблеми и занапред. Знаете, че дълги години се говори за огромен дисбаланс в натоварването на съдиите, вкл. от едно ниво, липсата на специализация и невъзможността за такава в голяма част от съдилищата, липсата на възможност за кариерно развитие на съдиите, липса на възможност за адекватно използване на вътрешния ресурс. На пръв поглед сложен, този модел предлага посока и път с опции за промяна при реализирането му. Наред с проблемите вътре в системата, които се отразяват на правораздаването и възможността за подобряването му, финансовата страна, макар и не като водещ при реформата на съдилищата фактор, не може да бъде пренебрегнат. България е на едно от челните места в Европа по брой на магистрати и служители на 100 000 души (на първо място по брой на прокурори, на четвърто място по брой съдии и на седмо по брой на съдебни служители), а бюджетът на съдебната власт за тази година е почти 900 млн.лв., догодина сигурно ще стигне милиард. Ние поддържаме структури, например с двама съдии и десетина служители, чиито бюджет е малко над половин милион на година. В същото време, натовареността на тези съдилища е едва 15 дела на месец. При достатъчния брой съдии в България, разпределянето им по съдилища и инстанции към момента не е адекватно нито на променената карта на натовареността, нито на възможностите, предлагани от съвременния свят при ползването на ресурси. Затова се насочихме към модел, който показва, че системата би могла да реши вътрешните си проблеми със собствен ресурс и същевременно да осъвремени начина си на работа. В професионален план, в основата на предложения модел е разбирането, че реформата трябва да постигне две основни цели- осигуряване на възможност за безусловна пълна специализация на съдиите по основни правни материи и постигане на ефективно изравняване на натовареността в общите съдилища от една и съща инстанция. Съобразена е настоящата ситуация в системата, броя и натоварването на отделните съдебни органи и съществуващата специализация на работещите магистрати. Отчетени са спецификите в работата на отделните органи на съдебна власт, отчетени са обстоятелствата, свързани със социални, демографски, икономически и много други критерии. Направени са много конкретни за всеки съд проучвания и анализи, използвани са международни документи свързани с реформи на съдебни карти и са взети предвид чужди добри практики. Реформата е възможна по два начина- чрез местене на хора или чрез местене на дела. Ние сме предложили смесен вариант, съобразно допустимото в България, но са необходими и бъдещи законодателни изменения, за да се случи този модел. Всъщност, какъвто и модел да се предложи, законодателни изменения са необходими. С такива предложения ще завърши настоящия проект. За първи път на съдебната система е предоставена възможността сама да каже как счита, че следва да се реформира, затова моделът търпи корекции, вслушваме се, вземаме предвид и включваме в него всяко разумно предложение на колеги.

-Съгласявате ли се с твърдението, че съдиите ще се занимават с крайно незначителни дела в териториалните отделения(може би имате предвид районните съдилища) и ще влизат неподготвени в Окръжния съд.

-Категорично не. Тази концепция беше изоставена. Когато за първо път представихме модела наистина предложихме доста краен вариант, напълно умишлено. Има един факт и той е безспорен - законодателят превърна районния съд в съд по заповедното производство. Над 60% от делата в РС са заповедни производства. Наред се тези дела, по които съдиите следва да се произнасят в тридневен срок и тежкото администриране по тях, с едно от последните измененията на ГПК, на съдиите беше възложена и проверката за неравноправни клаузи по договори, което допълнително затрудни работата им по този вид дела. Те обаче имат е сериозно количество искови производства. Разбира се, не всички съдилища. Неоправдано е добре подготвените районни съдии и тези с многогодишен стаж да нямат шанс нито за нормална работа, предвид натоварването , нито системата да не може да ги използва рационално. Напълно се съгласихме с призивите на районните съдии, че ако премахнем голяма част от същинските производства, това ще доведе до деквалификацията им, поради което оставихме почти всички дела така, както са в момента, но не в този обем. Именно редукцията на обема ще даде възможността чрез предложения от нас конкурс да се преместят районни съдии в окръжния съда. Редукцията на дела преминава чрез промяна на родовата подсъдност – основно чрез понижаване цената на иска по определени групи дела. В представянето на модела вчера беше показан вариант как би се променила системата, ако цената на иска, подсъден на районен съд е до 2000 лв., вещните дела преминат на подсъдност като първа инстанция на окръжен съд, както и делата за развод по исков ред и недействителност на брака. Следва да отбележа, че това решение не е неоправдано. Анализите сочат, че делата, за които се предлага промяна в подсъдността са винаги висящи в голям обем. Така например, при облигационните дела отчитаме голям процент успеваемост по показателя бързина, но сравнявайки постъпили и свършени дела, като между тях остава винаги една не малка бройка разглеждани дела, които не приключват и така е през последните поне пет години. Това показва, че съдилищата са способни да решат толкова или малко повече от постъпилите дела. Пак ще подчертая, че това, което предложихме за промяна в родовата подсъдност е вариант, но не и окончателно решение. Важният въпрос тук е за промяната на родовата подсъдност като възможност за решаване както на въпроса с натовареността, така и с постоянния нерешен брой дела от определена група. Считаме, че към момента единственият възможен начин за регулиране на натовареността е преместването на дела от свръх натоварени съдилища в по-малко натоварени, както по хоризонтала, така и по вертикала, чрез промяна на родова подсъдност и правилно разпределение на съдиите по нива.

-Ще се възпрепятства ли достъпа до правосъдие на хората от малките населени места?

-Отново казвам категорично не. В публичния доклад, подробно сме посочили как би работило териториалното отделение. Предвижда се в него не само да се подават книжа до всички инстанции в апелативния район, но и да се разглеждат делата, както на съответното териториално отделение и районен съд, така и на окръжния съд. Това ще става както на място в териториалното отделение, така и отдалечено- чрез видеоконферентна връзка. Във всяко едно териториално отделение ще се запазят и бюрата за съдимост, и службата по вписвания, ще се извършват справки по всички дела без значение в коя инстанция в съдебния район.

-Защо според Вас са критиките на адвокатите от цялата страна срещу предложените промени?

-Основните притеснения, които са изразили адвокатите в декларациите и становищата си, са свързани с ограничаване на достъпа до правосъдие. Но той не само няма да бъде ограничен, но ще има повече възможности от сега. Прави са в едно обаче - този модел на работа може да бъде осъществен само при добре работещо електронно правосъдие. На него стъпва и целия модел 4. Не случайно в него са отчетени всички изработени до момента проекти в съдебната система. Моделът стъпва както на ЕИСС, на ЕПЕП, на проекта за разпределяне на заповедното производство в цяла България, на проекта за видеоконферентни връзки. Наясно съм с проблемите по всяка една от тези системи. Притеснена съм от проблемите с ЕИСС, защото очевидно бяхме заблудени в представянето й като добро изпълнение. Зная и, че ЕПЕП не функционира в пълнота. В момента се работи по надграждане и отстраняване на проблемите и имаме уверението от изпълнителите, че ще получим приемлив краен резултат. Знам също, че всичко това трябва да се случи възможно най-бързо и не ми остава друго, освен да вярвам, че ще се постигне. И трябва, тъй като връщане назад няма. Електронното правосъдие влиза в сила съвсем скоро.

-В какъв срок може да бъде реализирана съдебната реформа?

-Няма да е много кратък, но поне ще се движи в посока и път. Достатъчно анализирахме, мерихме, теглихме, пресмятахме, време е да действаме. Гъвкавостта на модел 4 ще позволи промяна в детайлите по пътя на реализирането му. Той ще заработи пилотно и внимателно. Първо ще бъде обсъден по апелативни райони - с председателите и съдии, с адвокатите, нотариусите, съдебните изпълнители, местните общности и всички заинтересовани. Ще бъде подложен на достатъчно широко обсъждане и ще бъде достатъчно добре разяснен преди да започне да се изпълнява. Именно непознаването на модела предизвика и реакции.