Как Сорос и Грета Тунберг екзекутираха Данте

В последната декада на месец май се падна годишнината от рождението на Данте Алигиери, но на Запад това вече не се чества.

Днес, това просто е опасно. Как така, ще попитате? Та нали Данте е символ на западната поезия, световно известна класик. Това е така. Но този италиански средновековен гений не беше пощаден от гилотината на политическата коректност.

Когато ''Божествената комедия'' попадна в ръцете на демоничните защитници на правата на човека, на либералите и глобалистите, те откриха, че творчеството на Данте е политически некоректно. И това е всичко и вече го няма Данте. Той стана поредната жертва на културата на отмяната. Сега неговите творби могат да бъдат отпечатвани само с указания за политически некоректното съдържание.

Формално те откриха недостатък в това, че Данте е поставил основателя на исляма в не особено приятната част от свещеното пространство. И либералите, които по принцип не се интересуват от исляма, както и от която и да е друга традиционна религия изобщо, изведнъж решиха, че подобен прочит може да повлияе негативно върху психиката на мигрантите от ислямските страни. И че те трябва да бъдат защитени от това, за да не предизвикат огнища на непредсказуема агресия.

Това изглежда абсурдно, но в нашия свят почти всичко изглежда абсурдно. Време е да свикнете. И тук, в позицията на пълни идиоти, може да се окажат всички:

- и самите цензори (и това на първо място, са много възрастния Сорос, заедно с малката Грета Тунберг, които вместо да прелистват заедно ''Божествената комедия'', подчертават подозрителните пасажи);

- и европейци, които сега са принудени да се покаят не само за колониализма и за убийството на наркомана Флойд, но и за Данте;

- и самите мюсюлмани, които се представят за толкова слабоумни, сякаш не са в състояние сами да оценят дистанцията, която разделя християнското средновековие от съвременна Европа, и приемат всичко буквално и веднага реагират брутално като неконтролируеми маниаци.

Но мястото на Мохамед очевидно е само претекст. Данте е енциклопедията на европейското средновековие, велик паметник на теологията, философията, поезията и културата. Данте е апогеят на западноевропейския християнски дух, тържествената песен на Империята, религията и рицарската любов. Данте е вдъхновил много поколения от европейците да оформят своята личност. Според Данте героите на Европа са изградили своята съдба и живот. Fideli d'amore — верни на любовта. Данте изрази идеалите на това рицарско куртуазно общество на християнския аристократичен елит.

Именно заради това Данте е екзекутиран днес. Той е носител на различната Европа - Европата на духа и идеята, на вярата и честта, на службата и голямата любов. Съвременните управници на Европа мразят всичко това яростно. Затова те забраняват Данте, отстраняват го от учебната програма, обвиняват го в недостатъчна толерантност и в злоупотреба.

Европа само разрушава своите основи, размива своите пиедестали и изхвърля нетленните мощи на гении от техните гробове.

В никакъв случай руснаците не трябва да вървим по този път. Това се отнася не само за защитата на нашите руски гении, но и за великите мислители, художници и поети на Европа. Русия никога не е била европейска държава, но винаги сме умеели да оценим европейското величие - мисъл, изкуство и гений. Въпреки че европейците не ни разбраха, ние ги разбрахме. И оценихме в тях онова, което си заслужаваше своето възхищение. Днес, когато великият Данте беше изхвърлен от европейците в коша за боклук на разпадналата им се цивилизация, е време да го издигнем отново до знамето.

Данте е наш. Познаваме го, почитаме го, четем го, учим се от него и го разбираме. Неволно Русия се оказва в ролята на пазител и защитник на европейските ценности, но именно на ценностите, а не резултата от техния упадък, декаденс и дегенерация. Либерализмът и глобализацията не са цялата Европа.

Нещо повече, това е Анти-Европа. Затова тя се отказва от своите корени. Но ние не се отказваме от нашите. И затова европейските гении са ни близки.

L'amor che move il sole e l'altre stelle
Трябва да сме верни на Любовта.
И ако Любовта пресъхне, тогава какво ще движи слънцето и звездите?

(Превод за „Труд” - Павел Павлов)