Професор от Скопие беснее, признавали сме македонците за нация на Тито от 1944-а година
Ако ние трябва да изградим обща позиция с българските колеги от комисията (б.а. между София и Скопие, която трябва да изглади историческите въпроси) затова например, че трябва заедно да честваме Гоце Делчев, а държавата, с която трябва заедно да го почетем, не признава македонския език. Като се твърди, че ние сме нация от '44-а година, на Тито и на Коминтерна, как можем да дадем такава препоръка на нашето правителство? Това каза в интервю за бТВ съпредседателят на съвместната комисия проф. Драги Георгиев.
„Как можем държава, която не ни признава като такива, каквито ние смятаме, че съществуваме като нация, да дадем една такава препоръка? И по какъв начин това общество тук ще приеме тази препоръка? Значи, ние можем по този начин да създадем само още по-голям проблем – и в македонското общество, и в българското общество“, коментира професорът от Скопие.
По време на парламентарния вот в Северна Македония членовете на комисията в Скопие предпочетоха да не стават част от предизборния дебат.
„Ние знаехме, че работата на комисията ще бъде във фокуса на интереса на тази кампания. Ние предложихме на нашите колеги да имаме виртуални срещи, онлайн, както сега по време на пандемията, но, за съжаление, това не беше прието от българските колеги и беше представено, мога да кажа, некоректно пред българското общество, все едно ние сме прекъснали работата на комисията“, казват от македонска страна.
Последното 13-о заседание на комисията преди месец се оказа фатално заради последвалите обвинения от българска страна в изпълняване на политически поръчки и пропагандни атаки от Скопие към София.
„Не може постоянно да обвинявате другата страна, а вие да заемате позиция, че вие сте тези, които казват истината, че вашият подход към работата е истинският и да очаквате другата страна всичко това да го приема и да не реагира на това“, казва Драги Георгиев.
Особен отзвук край Вардар имат коментарите на съпредседателя от българска страна – проф. Ангел Димитров.
„Бях ядосан от неговото отношение – ние все още бяхме в министерството, не бяхме излезли от сградата, след конференцията, след срещата, а той вече даваше изявление, в която, с тази неговата позната реторика, обвиняваща към нашата страна, даваше интервю. И до сега не сме имали такава реакция от която и да е страна, че ние сме говорили неистини или разпространяваме някакви фалшиви новини в нашето общество“, коментира Георгиев.
И двете страни обаче потвърждават сериозната промяна в работата на комисията след началото на 2019 година, когато българският парламент ратифицира Протокола за присъединяването на Северна Македония към НАТО.
„Духът на работата на комисията се промени заради някои други неща, не поради това, че България даде подкрепа за влизането на Македония в НАТО и с това ние сме изпълнили нашата цел и не искаме вече да работим. Ако беше така, може би тази държава щеше да прекъсне работата на комисията, ако това беше целта. А това абсолютно не е целта“, твърди Георгиев.
По време на последната среща тема на дебат е било Самуиловото царство. „Българската страна настоява за това Самуиловата държава да бъде представена единствено като българска държава. И това е много конкретна и императивна препоръка. В нито една наша препоръка ние не пишем, не твърдим, че това е македонско царство. В определени наши учебници може би пише такова нещо. Но около самото тълкуване на изворите, на самия характер на тази държава, според нас, позволяват да се допусне една по-различна перспектива на това царство“, коментира Георгиев.
Според Георгиев в книгите и изследванията съществуват текстове, според които е възможно тази държава да се тълкува като „различна от българската“.
Георгиев твърди, че до момента комисията не е усетила натиск от властите в Северна Македония.
„На мен ми се случва на улицата да ми се заканват: Продавате историята! Внимавайте какво правите! Историята ще ви съди вас!" От друга страна, други ме поддържат: „Дръжте се, не се давайте! Така трябва! Пазете го това!“ Така че всички не сме резултат на един политическо-социален контекст там където живеем“, добави той.
„Македонските ни колеги се държат като охранители на митове, но започвам да мисля дали ще се държат вече и като идеолози на тази антибългарска позиция, на която сме свидетели през последната година“, заяви пък в „Тази сутрин“ съпредседател от българска страна на съвместната комисия проф. Ангел Димитров.
„Когато имаме тотално разминаване на гледните точки и не желаем да видим необходимост от промени в интерпретацията на миналото, говоря за македонските колеги, тогава действително се губи доверието в професионалната и колегиална работа“, смята Димитров.
Той добави, че е изненадан от конфронтационния тон на своя колега. Според Димитров една от водещите тези от македонска страна, която се явява и ябълка на раздора е непризнаването на нацията и езика.
„Признание има, но то е след Втората световна война и това е коректната гледна точка то страна на българския политически елит. Това е в тотално противоречие с тезите, които се опитват да поддържат нашите колеги, те се опитват да спекулират“, смята Димитров.
На коментар от македонска страна, че заради политическите процеси у нас работата на комисията се забавя, Димитров каза, че това е несериозно.
„Те едностранно прекратиха работата пет месеца преди предсрочните избори, които бяха насрочени в Северна Македония през пролетта на 2020 г. Те се оттеглиха от срещите, а паузата беше продължена заради пандемията. Ние изгубихме близо една година. Ако бъда по-директен ще кажа, че те изгубиха три години с нежеланието си да приемат формулировките, дори тези в договора за приятелство и добросъседство“, коментира Димитров.