Документи и свидетели за атентата срещу папата 40 години по-късно

Един ден преди години към 4 ч следобед ми се обади непознат глас. Представи се като колега от бюрото на CNN в Турция и помоли да коментирам поредните изказвания за българска съпричастност към атентата срещу папата. От години опитвах да издиря малко известни документи или свидетели на събитията от 13 май 1981 г. в Рим. Сигурно скромното ми усилие бе забелязано от колегите, пише "Труд".

Интересът ми какво пише в чуждестранните документи за евентуално българско участие в атентата датира от 1998 г., когато научих за съществуването на американския Закон за свободата на информацията - Freedom of Information Act. Тогава реших да пратя искания до няколко американски институции, за да се разреши веднъж завинаги спорът имала ли е България участие, или не

Когато 2 г. по-късно получих първата порция документи, с известно учудване видях, че сред тях няма категорични факти за намеса на България. Даже напротив - директорът по глобалните въпроси на ЦРУ Дейвид Коен пишеше в доклад от 1 април 1987 г., че са били открити “малко доказателства за българско участие”.

Коен припомняше, че процесът е приключил в Рим през март 1986 г. със заключение за недостатъчни доказателства срещу 3-ма българи и 3-ма турци. “По италианските закони тази присъда е междинна между вината и снемането от отговорност. Тя потвърждава възможна вина, но показва, че събраните факти са недостатъчни, за да поддържат обвинение”, заключаваше Коен. Според него е имало заговор, но не може да се докаже кой стои зад него.

Съдебният процес не успял “да установи връзката между Агджа и турската организация “Сивите вълци”, турската мафия и българските власти. “Най-важното твърдение на Агджа, че е бил в директен контакт с българските служби с цел заговор срещу папата, остана недоказано”, пишеше служителят на ЦРУ и допълваше, че не е намерено и независимо потвърждение за контакти между българина Сергей Антонов и Агджа.

“Истината около атаката срещу папата може никога да не излезе на бял свят”, заключаваше накратко Коен.

Освен този доклад сред разсекретените от ЦРУ материали имаше части от поверителния разузнавателен бюлетин “Нешънъл интелиджънс дейли”. От броя, издаден на 21 април 1984 г., например се разбира, че новият италиански посланик в България е казал, че въпреки опитите на италианското правителство да замеси Антонов и да намери българска следа в атентата, той вярва, че “доказателствата са твърде слаби за обвинения”.

Това не бе единственият случай, в който американска служба отвори документи за стрелбата през 1981 г.

Няколко години по-късно ФБР и Държавният департамент пратиха документи, но и от тях не изскочи българска следа

Ако трите институции имаха факти за намеса на България, защо щяха да ги крият? За да опитам да намеря и други източници, започнах да чета почти всичко, писано по темата. Така попаднах на имена, които можеха да знаят повече. Обърнах се към много от тях, отговориха ми няколко. Сред тях бяха бившите анализатори в ЦРУ Мелвин Гудман и Дейвид Хънт, както и роднини на една очевидка на събитията - американската туристка Ан Одре. В документите на Държавния департамент прочетох и за четвърти българин, чието име дотогава бе малко известно. Част от тези хора вече не са сред живите.

Днес, 40 гoдини по-късно, техните думи остават ценен принос в разкриването на истината.

Арестуваният Сергей Антонов отказваше да говори за случая

Единственият българин, арестуван някога за атентата, е Сергей Антонов. На 25 ноември 1982 г. в 11,30 ч в офиса на БГА “Балкан” на ул. “Гориция” в Рим нахлуват около 20 униформени и цивилни, които показват заповед за обиск и задържане на Антонов. Той е зам.-представител на “Балкан”. Българинът е удобна мишена, защото няма дипломатически имунитет. Половин час след ареста името му гръмва по италианската телевизия. Антонов е стъписан. Известен е сред колегите си като тих, скромен и добър човек и педантичен служител. Първият му разпит трае повече от 10 ч. Не спира да повтаря, че не познава Агджа и няма общо със случая.

Процесът срещу Антонов започва на 27 май 1985 г. Обвинителният акт е близо 1300 страници. За 10 месеца се провеждат 95 съдебни заседания. На 29 март 1986 г. Антонов е освободен поради липса на доказателства за вина. В съда е защитаван от италианския адвокат Джузепе Консоло, който вярва в невинността му.

Антонов се връща България с разбито семейство и здраве. До края на живота си (той почина през 2007 г.) общува само с майка си, с дъщеря си Анна, сестра си и неколцина приятели. Сега Анна е изпълнителен директор на Центъра за либерални стратегии и съпруга на макроикономиста Георги Ганев, който е депутат от Демократична България в 45-ия парламент и председател на бюджетната комисия.

Сред приятелите на Сергей Антонов са Марин Петков и Любо Кръстанов. Двамата опитват да направят живота му по-лек. Извършват ремонт на скромното му жилище, съдействат за издаването на стиховете му, илюстрирани с част от рисунките му. “Сергей бе голям българин! Мнозина се интересуваха от него само ако получаваха политически дивиденти. После го забравиха”, казваше с разочарование Петков. Той определя Сергей като “стожер, който не предаде нито страната си, нито принципите си. Беше скромен, честен, почтен, обичащ България и най-близките си. До последния си миг живя скромно, без претенции. Всеки ден ходеше на работа, за да не се чувства отхвърлен”, разказва Петков.

Малцината, които разпознаваха Антонов в автобус №84 на път за летището, го виждаха чист, спретнат, с костюм и вратовръзка. “Но здравето му бе разклатено. Почти винаги се държеше с лявата ръка за стомаха, хранеше се малко. Много пъти го карах да се подложи на изследвания и лечение, но отказваше. В италианския затвор разви страхова невроза от доктори и лекарства”, разказваше Петков. Антонов се боял да иде дори на зъболекар. “Никога от нищо не се оплакваше, стискаше зъби. Преди време получи микроинфаркт. Тогава уредих да го вземат във ВМА. Предписаха му лекарства, но той не започна да ги взема. Само като чуеше думите

Италия, папа, италиански спецслужби, се разтреперваше. Обяснявам си го с дълбоката психическа травма, която бе преживял. Затова избягваше и контакти с пресата”, споделя Петков.

Много хора смятали, че върху Антонов е изпробвана терапия за изтриване на паметта. “Той не помнеше елементарни неща, имена на роднини. Срина се психически, затвори се в себе си. Това бе неговата реакция към огромната манипулация, на която бе подложен. Бе интелигентен, внимателно следеше това, което става край него, но не се включваше. Когато някоя тема не му харесваше, млъкваше, и това бе неговата защита”, разказваше Петков. За първи път той го видял различен на 11 юли 2007 г., на 59-ия му рожден ден. “Това бе един променен Сергей, какъвто никой отдавна не бе виждал. Може би внучката му се оказа преломен момент. Тя рисуваше, а той й подаваше боичките. Личеше, че искрено й се радва. Но 20 дни по-късно си отиде”, разказа приятелят.

Папата, който през 2002 г. идва в България, не се среща с Антонов, но поне казва, че никога не е вярвал в “българската следа”