Проучване: В 15% от секциите у нас избирателите са с „девиантно“ поведение

1724 секции са в опасност от контролиран вот. За това алармират от Института за развитие на публичната среда (ИРПС). При над 11 000 секции това е дял от около 15%.

От сдружението са разработили инструмент, свързан с анализ на резултатите от парламентарните избори през 2013, 2014 и 2017 г. Системата посочва секциите в опасност, в които електоралното поведение през тези години се е променяло рязко.

Поведението в тях се различава от това в населените места, в които те се намират, или в съответните многомандатни избирателни райони, обясни Ива Лазарова от ИРПС. Идеята е вниманието на медии, наблюдатели и институции да се насочи към тези секции.

Инструментът на Института се очаква да бъде качен на сайта „Отворен парламент“ днес следобед.

Анализът включва три критерия, по които са маркирани секциите. 

Първо, наблюдава се дали е налице съществено отклонение в конкретна секция спрямо съответното населено място. Например в секция 7 в Благоевград през 2017 г. ДПС е получила 15%, при положение че в града вотът й е малко под 3%.

Втори критерий е за отклонения на ниво изборен район.

На трето място, за да е сигурно, че се наблюдават системни проблеми, трябва в поне два от трите избора да се констатира съответно девиантно поведение.

Не са обхванати секции с под 100 избиратели заради малката им тежест.

При 888 секции се наблюдават отклонения във всички три разглеждани изборни години. Те са в по-голям риск и със сигурност има много явно изявено системно отклонение в поведението на избирателите, обясни Диана Ефтимова от ИРПС.

Каква обаче е тежестта на секциите в риск?

„През 2013 г. секциите, в които се е показало девиантно поведение на избирателите, са били 1502. Тогава са гласували почти 370 000 избиратели (в тях) на парламентарните избори. През 2014 г. тези секции са били 1546 при почти 390 000 избиратели, подали своя глас в тези секции в изборния ден. През 2017 г. секциите са били 1284, а избирателите, направили своя избор в тези секции, са били малко над 322 000“, каза г-жа Ефтимова.

Тези числа показвали, че избирателната тежест на гласовете, подадени във въпросните секции, е около 10% за всеки от разглежданите парламентарни избори.

„Тук следва обаче дебело да подчертаем, че това в никакъв случай не означава, че тежестта на контролирания вот е в същия размер. Защото в някои от случаите за отклоняващото се изборно поведение има съвсем рационални обяснения. Хората в малките населени места и там, където живеят хомогенни общности в квартали, например, могат да гласуват по лични предпочитания“, коментира Диана Ефтимова.

Например, някои избиратели можело да предпочитат определен кандидат, примерно, защото е от района, от съответната етническа група, има добра професионална подготовка и репутация в населеното място и т.н.

Все пак част от тези нарушения можело да се дължат на контрол над избирателите, корпоративен вот, административен натиск и др.

„И от тази гледна точка инструментът показва секциите в риск, но цялостна оценка на манипулирания вот за всеки един район трябва да включва в себе си един много по-детайлен и задълбочен многофакторен анализ, който да се провежда с нужното ниво на разбиране за спецификите на конкретните населени места. Такива специфики могат да са нивата на безработица, ролята на властта в местната икономика, възрастовата и етническата специфика на населението и т.н.“, каза Диана Ефтимова.

От ИРПС дадоха и някои конкретни примери със секции в село Бунцево (община Якоруда, Благоевград), село Калино (Хитрино), както и в бургаския квартал „Меден рудник“.

Проектът им е финансиран от „Америка за България“.

След въпрос на "Флагман" от ИРПС отговориха, че нямат статистика за това в полза на кои политически формации е вотът в проблемните секции.