Как Меган се направи на жертва, за да получи 9 млн. долара

Аз съм монархист по убеждения. Медийните прояви на Меган Маркъл определено не са ми по вкуса. Причините са няколко.

Първо, интервюто й с Опра се коментира много, но за мен това е класичеки пример за performing victimhood. Казано на български - Меган Маркъл се прави на жертва. Датата на интервюто и казаното от самата нея подсказват, че това е добре организиран ПР трик. Даваш интервю на малко преди 8-ми март, Деня на Жената, където казваш, че мислиш да се самоубиеш, Кралското семейство са расисти и ти си сам сама, без никаква защита. Това е шоу в типичен американски формат, където културната война продава. Човек, който иска да отгледа семейството си далеч от светлините на прожекторите, не прави така.

Второ, не смятам, че на семейните проблеми мястото им е по телевизията. Още повече, когато става въпрос за Кралското семейство, това е недопустимо. Не може отношенията вътре в монархията да се превръщат в епизод от Съдебен спор. Меган Маркъл е била наясно с това преди да се ожени за Принц Хари. Дали харесвате Британската монархия, или не, е без значение. Това е един от символите на Европа. Елиабет Втора е най-дълго властващият монарх във Великобритания. За много хора тя е и Бабата на Европа. Това не са просто сантиментални глупости. Британската монархия е символ на една Европа, която все повече изчезва. Няма какво да ни учудва, че някои хора са готови да я защитават със зъби и нокти, в това число и аз.

Но, за да съм наистина обективен, трябва да се признае, че тази институция е в криза. Случващото се с Хари и Меган е просто симптом. Те вероятно са в правото си да недоволстват от някои неща, макар и да не е това начинът. Кризата обаче започна с Принц Андрю, един от синовете на Кралицата, който е имал близки отношения с Джефри Епстийн. Ако сте гледали интервюто с принца, там става ясно, че висш член на Кралското семейство е бил в директен контакт с педофилски кръг и мрежа за трафик на хора. Това вече е проблем. Нещо не е наред, когато принцове общуват с педофили и трафиканти. Ако не беше авторитетът на Елизабет Втора, общественото мнение щеше да е разкъсало Бъкингам.

Тези всички скандали накрая може да имат оздравителен ефект. Монархията не бива да се приема за даденост. В 21-ви век се налага крале, кралици, принцове и принцеси непрекъснато да доказват, че обществото все още има нужда от тях. Британската корона не е изключение. Въпреки всичко, съм сигурен, че в лицето на Принц Уилям и Кейт Мидълтън, тази древна институция има едно светло бъдеще.