Какъв бе пътят към свободата на екзекутора Динко Вълчев, хронологията на мерките му за неотклонение

Един от най-жестоките убийци в новата история на Бургас, Динко Вълчев от кв.Банево, избяга от правосъдието, след като получи 18-годишна присъда за екзекуцията на Бехчет Исмаил-Мечо. (ВИЖТЕ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ)

Той успя да се укрие, тъй като не бе задържан под стража, а Окръжният съд му наложи парична гаранция от 1000 лева. Както Флагман.бг писа, прокуратурата още тогава обжалва определението, Апелативният съд го измени в „постоянен арест“ след 20-ина дни, но Динко така и не бе открит на адреса си. Той е в неизвестност вече 8 месеца и предвид скотския начин на живот е много вероятно изобщо да не бъде открит.

От пресцентъра на БОС съобщиха в петък, че основният мотив бил доброто процесуално поведение на Динко и това, че винаги бил откриван от следствените органи, не ставал причина за отлагане на заседания по делото. Освен това съдът наложил мярката за неотклонение „парична гаранция“ по своя инициатива, за да обезпечи изпълнението на присъдата, уточниха от БОС.

Проверката на Флагман.бг установи, че съдът последователно е изменил мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“, „подписка“ и „гаранция“.

Хронологията

На 1 юли 2015 година след искане на прокуратурата е била наложена постоянна мярка „Задържане под стража“. На 7 декември 2015 година тя е изменена от Окръжния съд в „домашен арест“.

На 7 март 2016 година е постановена забрана да напуска пределите на страната.

На 27 май 2016 година се гледа отново мярката му за неотклонение. Наблюдаващият прокурор настоява да му бъде наложено „задържане под стража“, но решението на БОС е „подписка“.

На 17 септември 2019 година с оглед неколкократното нарушаване от страна на обвиняемия на наложената му мярка „подписка“, е била изменена в по-тежка. Съдът е наложил гаранция от 1000 лева, която е внесена от Динко Вълчев в срок, показа проверката на Флагман.бг.

Впоследствие гаранцията и забраната да напуска пределите на страната са отменени поради изтичане на максималния законоустановен срок, за който са били наложени.

Припомняме, че Динко Вълчев бе признат за виновен в убийството на приятеля си Бехчет Исмаил, извършено през 2015 година. Тогава двамата се скарали за пари, скандалът ескалирал, след което Динко с метална тръба ударил Мечо в главата и го оставил на място.

Разбирайки какво е сторил, се опитал да скрие трупа, но тъй като Бехчет бил здрав мъж – над 120 кг, Динко вързал тялото му за колата, дърпал го до огнище, където изгарял болни животни, след което хвърлил няколко автомобилни гуми върху него и го запалил. Огънят тлеел няколко часа, а накрая останал само черепът, торса и гръклянът. Бруталният садист ги събрал и хвърлил на сметището, а колата на Мечо нарязал за старо желязо и унищожил, прикривайки дори най-дребните следи.

Разкриването на престъплението бе като по учебник – трупът и извършителят бяха установени по шепа кости, открити случайно на сметище край Банево.

Най-трудното бе да се докаже, че тленните останки са на Мечо, тъй като без труп няма престъпление. По искане на прокуратурата се направи антропологична експертиза, която установи, че костите са на безследно изчезналия мъж. От малкото годен ДНК материал бе установена съпоставимост с майката на Бехчет – Разие Халилова.

Още в досъдебната фаза, отново по искане на прокуратурата, бе назначена митохондриална ДНК експертиза, направена в Института по съдебна медицина към Медицинския университет в Инсбрук, Австрия. Същата експертиза бе направена и по делото „Белнейски“