По-важното от изминалата седмица

Кои бяха по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока? Вижте ги в резюме, публикувано от investor.bg.

България

Българската икономика губи по 100 млн. лв. за всяка седмица на извънредни мерки, стана ясно от изчисления на застрахователя на търговски кредити Euler Hermes. Според тях изоставането от имунизационния план на държавите от ЕС с пет седмици вече е нанесло вреди за близо 90 млрд. евро. Бавният темп на ваксинация води до по-нисък шанс за бързо възстановяване на стопанския живот, а това в крайна сметка ще има и своята политическа цена - нарастващо обществено недоволство и все по-голям скептицизъм спрямо общия европейски проект.

Правителството ще емитира 10-годишни ДЦК за 300 млн. лв. с почти нулева лихва. Купонът е 0,1%. През тази година държавата може да пласира до 4,5 млрд. лв. нов дълг според Закона за бюджета, като не е изключено да има и нова емисия в чужбина. Първият аукцион на държавни облигации от десет месеца насам ще е на 15 февруари.

Близо половината от компаниите в България са редуцирали инвестиционните си планове за 2020 г. като реакция на пандемията, показват резултатите от проучване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за България. Една четвърт от българските дружества очакват трайно намаляване на заетостта като дългосрочно следствие от COVID-19, което е сходно на средните стойности за ЕС (21%).

Почти две трети от австрийските фирми в България са усетили влошаване на икономическия климат, сочи анкета на Австрийската търговска камара Advantage Austria сред българските дружества на 94 австрийски компании в страната. Едва 16% са тези, които очакват състоянието на фирмите им да се подобри през следващата година. Добрата новина е, че над 91% от компаниите планират да запазят персонала си, а 25% очакват да направят нови инвестиции.

Президентът Румен Радев наложи очаквано вето върху спорния закон за създаване на фигурата на специализиран прокурор, който да разследва главния прокурор и неговите заместници. Законът създава инструмент за незаконно въздействие върху главния прокурор, а освен това превръща специализирания съд в извънреден, като му прехвърля и делата срещу главния прокурор и заместниците му, мотивира се президентът.

ЕС и еврозоната

Европейският парламент прие планирания фонд за реконструкция след коронакризата. Фондът може да осигури средства до 750 милиарда евро. Около 313 милиарда евро трябва да бъдат раздадени на държавите от ЕС, които не трябва да ги връщат. За тази цел националните правителства трябва да представят конкретни планове на ЕК до края на април, като една трета от задачите трябва да са свързани с опазване на климата, а една пета - за дигитализация.

ЕК подписа договор с Pfizer и Biontech за доставка на 300 млн. допълнителни дози ваксина. През тази година трябва да бъдат доставени 200 милиона; за останалите 100 милиона все още не е договорена дата за доставка.

Междувременно Русия обяви, че доставката на нейната ваксина Sputnik V за ЕС ще бъде възможна едва през май или юни. Преди да може да се използва в ЕС, препаратът все пак трябва да бъде одобрен от Европейската агенция по лекарствата (EMA). Миналата седмица EMA започна процедура за изпитания на ваксината от производителя Curevac от Тюбинген. Междувременно британско-шведската фармацевтична компания AstraZeneca обяви, че възнамерява да удвои в краткосрочен план месечните си доставки на ваксини.

ЕК преразгледа икономическата си прогноза за еврозоната надолу. Според нея икономическата продукция ще се увеличи с 3,8% през 2021 г.; през ноември ЕК прогнозира увеличение с 4,2%.

Управителят на британската централна банка Андрю Бейли остро разкритикува ЕС в рамките на спора за регулирането на финансовия пазар. „Страхувам се, че свят, в който ЕС диктува и определя какви правила и стандарти да имаме във Великобритания, няма да сработи", каза Бейли.

Основата на спора са преговорите за общи стандарти на финансовия пазар. Те бяха изключени от преговорите по сделката за Brexit, поради което британските доставчици на финансови услуги загубиха автоматичния си достъп до вътрешния пазар на ЕС в края на преходната фаза в края на годината. От своя страна, ЕС обвини Великобритания, че не е изпълнила споразуменията за Brexit, например когато става въпрос за контролa на движението на стоки и хора по северноирландската граница.

Брутният вътрешен продукт на Обединеното кралство спадна с 9,9% миналата година в сравнение с предходната. Това е най-големият спад в групата на седемте най-важни индустриализирани страни (G7).

Марио Драги стана новият италиански премиер. След няколко проучвателни кръга на преговори множество партии подкрепиха бившия президент на ЕЦБ. През следващите дни кабинетът трябва първо да положи клетва, преди на Драги да може да се гласува доверие в двете камари на парламента. Очаква се това да се случи в началото на следващата седмица.

През 2020 г. германският износ е спаднал с 9,3% на годишна база до 1,205 трлн. евро. Това е най-големият спад от финансовата криза през 2009 г. Обемът на вноса е спаднал със 7,1% до 1,026 трлн. евро. Спадът се дължи главно на първата коронавълна през пролетта. След това търговията със стоки продължи да расте до края на годината.

В Австрия се задава нов политически скандал. Разследващите са извършили домашен обиск на министъра на финансите Гернот Блюмел (ÖVP) във връзка с евентуална дарителска афера на партията. Според съобщения в медиите става въпрос за съобщение, което Блюмел, като ръководител на финансовото министерство, е получил от тогавашния шеф на игралната компания Novomatic Харалд Нойман. Нойман е поискал среща с федералния канцлер Себастиан Курц, за да говори за „дарение“ и „проблем в Италия“, за които той искал да се надява на политическа помощ.

Визитата на Жозеп Борел в Москва предизвика критики и говорене за нови санкции. Присъдата на руския опозиционер Алексей Навални може да доведе до нови санкции за "безпощадното", авторитарно и изплашено от демокрацията управление на президента Владимир Путин, заяви върховният представител на ЕС по външната политика Жозеп Борел. С тези думи той се опита да се защити от унищожителните критики на евродепутати, че при визитата си в Москва е допуснал ЕС да бъде унизен, включително с обявяването на изгонването на трима европейски дипломати.

САЩ 

Сенатът на САЩ отказа да обяви бившия президент Доналд Тръмп за виновен в подстрекателство към бунт срещу законната власт в страната. При необходими за осъждането му 67 сенатори срещу него гласуваха 57 - всичките демократи и 7 републиканци. Така за втори път в рамките на една година той бе спасен от представителите на Републиканската партия. На 5 февруари 2020 г. републиканците отхвърлиха обвиненията срещу него в злоупотреба с власт при натиска над президента на Украйна да злепостави политическия му съперник Джо Байдън.

Различни американски органи стартираха разследвания дали манипулация на пазара е била причината за наскорошните движения на акциите. Освен това американският регулатор на деривати CFTC откри предварително разследване дали е имало евентуални нарушения при търговията с фючърси върху среброто.

Глобалната икономика

Повишаването на цените на петрола продължи. Барел от сорта Брент струва над 60 долара за първи път от една година. Цената на американския сорт WTI също продължи да расте.

Нгози Оконджо-Ивеала ще стане новият ръководител на Световната търговска организация. Нигерийката трябва само да бъде формално потвърдена, а това вероятно ще се случи най-късно през март. Преди това новото американско правителство обяви, че възнамерява да я подрепи. Предишният генерален директор на СТО Роберто Азеведо подаде оставка през август 2020 г., една година преди редовния край на втория си мандат. По времето на Доналд Тръмп САЩ блокираха консенсусно решение за неговия наследник.

Броят на кандидатите за поста генерален секретар на ОИСР е намалял от десет на четири. Сега 37-те държави членки се призовават да се споразумеят за кандидат до края на февруари, ако е възможно с консенсус. Заместник-шефът на Blackrock и бивш председател на Швейцарската национална банка Филип Хилдебранд, двамата бивши еврокомисари Сесилия Малмстрьом от Швеция и Анна Диамантопулу от Гърция, както и австралийският бивш финансов министър Матиас Корман са в надпреварата.