Европа ни тласка към „нова ера“ в енергетиката

Народното събрание днес одобри на първо четене амбициозни промени в Закона за енергийната ефективност, предложени от Министерски съвет.

Тази седмица поправките минаха и през парламентарната Комисия по енергетика, където бяха защитени от зам.-министъра Жечо Станков. Днес Станков бе и в пленарна зала.

За постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд, в законопроекта е регламентирано разработването на Дългосрочна национална стратегия за подпомагане обновяването на националния фонд от жилищни и нежилищни сгради с хоризонт на изпълнение 2050 г. Стратегията предвижда мерки за строителство на нови сгради и трансформиране на съществуващи сгради в сгради с близко до нулево потребление на енергия, подобряване на енергийните характеристики на жилищните и нежилищните сгради и насърчаване въвеждането на интелигентни технологии в сградния сектор, посочват вносителите.

За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност до 31 декември 2030 г. се въвежда нова схема за задължения за енергийни спестявания, както и алтернативни мерки, които да осигурят постигането на обща кумулативна цел за енергийни спестявания при крайното потребление на енергия за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2030 г.

От парламентарната трибуна председателят на енергийната комисия Валентин Николов (ГЕРБ) припомни, че Европейската комисия е стартирала процедура срещу България за нетранспониране в срок на съответната евродиректива, което е основната причина за законовите промени.

Според Николов изискването е до 2030 г. да се постигне спестяване на 8% от крайното потребление на енергия.

Депутатът от ГЕРБ призна, че предизвикателствата са сериозни и заговори за „нова ера“, свързана с кръгова и беземисионна икономика, както и за нулево потребление на енергия от жилищата към 2050 г.

„Представете си, че вече новите жилища трябва да бъдат с нулево потребление на енергия, т.е. те трябва да бъдат с всички съвременни начини на строителство и съответно на отопление, на осветление, на доставка на енергия, съответно ще бъдат вече абсолютно заменяеми с нови, с възобновяеми източници, съответно, съвсем нови технологии за отопление и т.н. Всичките тези неща трябва да бъдат максимално бързо направени и това чука на вратата и ако ние не сме готови, тези цели стават кумулативни и в един момент накрая ние няма да можем да ги изпълним, ако чакаме последния срок“, заяви Николов.

Според него следва да се търси инструментариум да се насърчат съответните фирми от енергийния сектор да постигнат нужното спестяване на енергия.

Депутатът Рамадан Аталай обяви от името на ДПС, че подкрепят промените, но разкритикува управляващите, че с програмата за санирането са пропуснали да инсталират измервателни уреди на вертикалните щрангове за топлоенергия към всеки дом. Те трябвало да са на съответните търговски предприятия – доставчици.

Според законопроекта уредите за измерване ще се заменят с дистанционни. А с това ще бъдат натоварени клиентите, подчерта Аталай, което не бивало да се допуска.

Нямало и анализ колко енергия е спестено от програмата за саниране.

От БСП гласуваха с „въздържал се“. Таско Ерменков обясни, че законът не предвижда достатъчен ангажимент от страна на държавата и това следвало да се поправи. Финансирането на проектите за модернизация на сектора едва ли щяло да стане изцяло с европейски фондове. Затова социалистите щели да предложат съответни промени на второ четене.

Ерменков разкритикува и че все още не е приета „прословутата стратегия за устойчиво енергийно развитие“. Тя трябвало да постави целите и начините, по които те да се постигнат.

Законопроектът бе одобрен на първо четене със 71 гласа „за“ срещу 12 „въздържал се“.