Моловете готови да работят 5 дни в седмицата, искат да ги отворят, защото всички ще фалират
Големите търговски центрове отправиха апел към здравните власти - да им позволят да отворят час по-скоро, защото ще фалират. От Българската ритейл асоциация (БРА) изпратиха днес писмо до премиера Бойко Борисов, вицепремиера Томислав Дончев, министъра на финансите Кирил Ананиев и министъра на икономиката Лъчезар Борисов.
„Готови сме да работим пет вместо седем дни в седмицата, с намалено работно време. Само ни отворете!“, зоват те и подчертават, че поне 15 % от търговците на дребно, които работят в моловете вече са фалирали. В писмото те настояват за „незабавно отваряне на търговските центрове“, за да може „поне оцелелите да се опитат да завъртят колелото отново“.
От БРА настояват за преразглеждане на досегашните мерки и незабавно изплащане на помощта, колкото и малка да е тя. Търговците, подали документи още в първия ден от отварянето на програмата 10%, например, все още не са получили нито един лев помощ.
„Програмата за подпомагане на малки и средни предприятия „Запази ме“ или 10% от намаления оборот, или беше крайно ненавременна, за да спаси едни, или крайно недостатъчна, за да помогне на други, или не достигна изобщо до трети“, се казва в писмото.
От мярката „Запази ме“ не могат да се ползват онези служители, като доставчици на стока, които са пряко свързани с дейността на магазините. Обектите в търговски центрове, които са останали отворени, имат спад на оборотите до 90%, като същевременно не могат да разчитат на държавна помощ.
От БРА определят мерките за безопасност и хигиена, които търговските центрове и магазините в тях са въвели, като „далеч отвъд държавните стандарти“. Те изчисляват, че вложените средства за дезинфекция, предпазни средства, филтри и лампи, наемане на допълнителен персонал за хигиенизиране и др. от магазините и моловете са не по-малко от няколко десетки милиона.
През ноември 2020 г., преди повторното затваряне, БРА предложи спешни мерки за спасяване на дребния бизнес, сред които: отсрочване на кредити, държавата да поеме разходите за консумативи, заплати, осигуровки, а работодателите, поради забрана да извършват дейност, да се освободят от данъци.
„Нито едно искане не беше изпълнено“, коментира Рая Попова. Тя дава пример със съседна Гърция, където държавата покрива 80% от наемите на затворения дребен бизнес. В Холандия и Австрия пък подкрепата за сектора е между 70% и 80% от спада в оборотите. Сектор търговия на дребно осигурява прехраната на близо 300 000 души в страната.