Шах и мат в Америка

След заканите за лов на вещици спрямо всички, участвали в милионния митинг във Вашингтон на 6 януари (много от които вече са приведени в действие – по форумите започнаха да се появяват свидетелства на хора, участвали в митинга, които вече са уволнени от работа по политически причини), след масовите чистки в Туитър и Фейсбук - дори на профила на действащия президент, и премахването от мобилните доставчици на последната останала свободна социална мрежа в САЩ – Парлър, но най-вече след като всички големи американски медии, които са единствения доставчик на новини и в България, втвърдиха тона и вече навлязоха в стилистика, така добре позната от някогашната комунистическа партийна преса, класическият десен американец изведнъж изтрезня в каква държава живее всъщност.

Кой би помислил съвсем доскоро, че влогъри от САЩ и автори на публикации във Фейсбук ще си налагат самоцензура, за да спасят съдържанието си от изтриване, само защото то не е съгласувано с дневния ред на либерализма и глобализма?

Точно това може да се наблюдава след 6 януари. В момента масово англоезичните консервативни влогъри в Ютюб използват завоалирани думи и изрази, за да избегнат софтуера, който би засякъл определени фрази, заради които би прехвърлил видеото им към т. нар. факт чекъри (до един либерали и глобалисти), които с удоволствие биха го изтрили, като несъответстващо на „стандартите на общността“. По тази причина „Байдън“ в момента масово се нарича „манджурския кандидат“, макар че това едва ли ще реши проблема дългосрочно. Когато цензурата работи с марксистко вдъхновение, тя е доста успешна и е въпрос на време и тази фраза да влезе в списъка на неблагонадеждните.

Но, да – вече това е Америка. „Форбс“, пътеводната светлина на свободния бизнес, днес е заприличал на български комунистически вестник малко след като БРП (к) са поели курс към еднопартийна диктатура в края на 40-те години на миналия век. Цяло лято комунистическата организация „Антифа“ и нейната посестрима „Животът на черните е важен“ громиха американски градове, окупираха централните им части и обявяваха там квазидържави, в които бизнесът бе унищожен, а имуществото – разбито и запалено. „Форбс“ не написа и една загрижена дума по темата.

Както „Работническо дело“ в онзи период не е написал и ред за безчинствата по градове и села на доскорошните партизани, слезли от Балкана. Но на 7 януари, точно в стила на „Работническо дело“ спрямо опозицията на Никола Петков, в уводната си статия списанието реди: „Трябва да се върнем към стандартите на истината… Най-лесния начин това да стане е да се създадат последици за онези, които не спазват гражданските норми. Нека бъде известно на света на бизнеса: Ако наемете на работа някой от колегите на Тръмп, „Форбс“ ще приеме, че всичко, за което говори вашата компания или фирма, е лъжа. Ще ви разгледаме внимателно, ще проверим повторно и ще разследваме…. Искате ли да се уверите, че най-голямото име сред бизнес медиите в света няма да бъде повече посредник на лъжите на вашата фирма? Е, наемете ги тогава.“ Статията е с автор Рандъл Лейн – главен директор по съдържанието на „Форбс“ и носи заглавието „Отчитане на истината“. Оруел много би го харесал.

Америка днес наистина много прилича на България от края на 40-те, като изключим само бруталните повсеместни арести, каквито в САЩ все още не са започнали. Има една организация, която с измами е успяла да завземе цялата власт. Има и разпадаща се опозиция, на която – по подобие на БЗНС някога – е дадено да разбере, че проверени дейци от нея могат да оцелеят само ако приемат ръководната роля на либерализма и глобализма.

Това е обаче онази страна на Америка след 6 януари, която е видима от всички. Дали тя ще оцелее в този си марксистки вид ни подсказват няколко важни детайли. Крайните мерки и хаотични спазмени движения, които извършват видимите победители в момента, съвсем не показват сигурност, а издават огромно притеснение и отчаяние. По друг начин не могат да се обяснят въвеждането на такава мащабна цензура и прекъсването на всички публични канали за връзка на действащия президент с неговия народ. Последното е и смешно, защото главнокомандващият на една от двете най-силни армии в света не зависи от „гризнати ябълки“ и има достатъчно други – военни, канали за връзка, които могат да бъдат активирани във всеки момент.

Издайнически е и опитът за разговор на шефката на долната камара на Конгреса Нанси Пелоси с генерал Марк Мили, който оглавява Обединения комитет на началник-щабовете, фактически най-високопоставения военен в САЩ. От това се появиха гръмки заглавия в либералните медии, но такъв разговор прилича по-скоро на тревожна проверка какво подготвят военните. Факт е, че навсякъде другаде по света, където глобалистите извършваха през годините преврати, армиите бяха успешно пробити от тях и се включваха като важно звено в смяната на режимите. В първия подобен преврат, все още не добил напълно завършен вид, който глобалистите извършиха на своя територия, армията остана встрани. Тя и до момента е единствената консервативна структура, запазена от влиянието на либерали и глобалисти. А действията на Пелоси, звънейки там, разкриват неувереността на превратаджията в своята окончателна победа.

И не на последно място са действията на избраната вицепрезидентка Камала Харис. От всички участници в глобалистката завера тя има най-адекватно поведение, което я представя като доста информирана жена. Миналата седмица тя депозира писмено заявление, че няма да освободи мястото си в сената, където е депутат от Калифорния. Ако г-жа Харис беше сигурна, че само след две седмици ще е вицепрезидент, който по конституция автоматично заема и поста на председател на горната камара на Конгреса, би напуснала работа и би дала възможност за мястото ѝ да се проведат избори, за да бъде заето от друг представител на щата. Но очевидно се притеснява от безработица.

Сценарият за преврати по света, които глобалистите извършваха досега, е все един и същ. Той може да се обрисува и като различните етапи в играта на шах. Армията винаги бе неизменна част от ендшпилът. За първи път обаче глобалистите действаха у дома и сигурно са смятали, че с митинга от 6 януари ендшпилът е отигран. Но този път не е. В Америка им убягна армията. В следващите дни до 20 януари предстои да станем свидетели дали и как ще бъде изигран фактическия ендшпил.