Черноморието ни се оказа сред най-замърсените с микропластмаса

Замърсяването на българското Черноморие с микропластмаса е сходно с това в Балтийско море и Северозападното Средиземноморие – едни от най-замърсените водни басейни в света. Това е един от изводите от първото по рода си изследване на водите на българското Черноморие, проведено като част от кампанията на „Грийнпийс-България“ за намаляване на пластмасовото замърсяване „Свободни от пластмаса“, предаде БНР.

С помощта на ветрохода на Greenpeace „Rainbow Warrior III“ в района между Бургас и нос Калиакра се установи, че микропластмасовите елементи наброяват средно 429 000 частици на квадратен километър.

Според събраните данни, най-голям дял от микропластмасите във водата са влакната – вероятно остатъци от въжета и мрежи. Замърсяването с микропластмаси е най-силно в района на нос Калиакра и при устието на река Камчия.

По отношение на замърсяването с плаващи морски отпадъци, резултатите показват, че то е съпоставимо с това в румънската акватория на Черно море или по тихоокеанските води пред бреговете на Чили. Количествата са най-големи в района на Варна и нос Емине.

Автори на изследването са двама биолози от отдел „Водни екосистеми“ на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания при БАН - д-р Стефания Клайн и д-р Димитър Беров. Теренното проучване е проведено през август 2017 г. съвместно с активисти и доброволци на „Грийнпийс“.

Участниците в проекта са събирали и категоризирали проби от водната повърхност, според насоките в Рамковата директива за морска стратегия на ЕС.

След анализи на събраните проби, крайните резултати са събрани в подробен доклад, публикуван през 2020 г. в научния журнал Science direct.

Общото морско замърсяване на Черно море е разделено на няколко категории: материали изкуствени полимери (пластмаси), гума, текстил, хартия или картон, обработено дърво и метал. Резултатите показват, че най-висок дял имат пластмасите (90 – 100%).

Сортирането на отделните проби е извършено по размери, тегло, тип на намерените предмети, изменения в цвета или формата (вследствие престоя им във водата).
Установено е, че пластмасата за еднократна употреба никога не изчезва напълно. Опаковки и чаши, които веднъж са попаднали в морската вода, остават в нея стотици години, дори и да се разпаднат на микропластмаса.

Карта на морското замърсяване в Европа можете да намерите на сайта на Европейската агенция за околната среда.

Източник: БНР