Чиновническо бездушие остави на произвола на съдбата Иван
Чиновническо бездушие остави на произвола на съдбата 47-годишния Иван Иванов, който до дни ще издъхне в тежка агония, ако социална институция не се задейства и не му осигури адекватен подслон в специализирано заведение. Наши читатели ни потърсиха, за да сигнализират за потресаващия случай, след като изчерпаха всички възможни механизми. Самите те са на предела на силите си, след като повече от месец се опитват да спасят живота му.
Иван Иванов е от София, но от известно време е в Бургас. Съдбата е жестока към него. Последователно губи майка си, баща си и брат си, няма съпруга, нито деца и остава напълно сам. Решава да започне живота си начисто в морския Бургас. Намира си работа в автомивка, където оставя отлични впечатление. Там се запознава с Георги Панайотов, с когото известно време са били съквартиранти в ж.к."Славейков", бл.23, вх.В.
Днес Георги, както и друга бургазлийка - Соня Кирова са негова основна опора. Те реално са двама непознати, но са хора с големи сърца, които са приели трагедията му присърце и се опитват да помогнат. Точно те ни потърсиха, за да разкажат през какво преминават, за да спасят Иван.
Проблемите за 47-годишния мъж започват преди четири месеца, когато е диагностиран с ковид-19. Усложения налагат да бъде приет в болница, засилват се и сърдечните му проблеми, които и преди това е имал, но е успявал да лекува успешно. В началото на декември го изписват в много тежко състояние - обездвижен и на практика инвалидизиран.
Лош новина го посреща още от прага на скромния му апартамент в ж.к."Славейков". Наемът трябвало да се плати до 2 декември, хазяйката първо викнала полиция, но впоследствие проявила разбиране и дала отсрочка, която изтича след няколко дни. Ако не му бъде намерен подслон - той ще отиде на улицата.
Георги и Соня се опитват да му помогнат. Соня приготвя закуска, обяд и вечеря, а Георги му ги носи с необходимите лекарства. И двамата използват всичките си контакти, за да му осигурят подслон. Засега не успяват.
Социалният център "Каритас", който би следвало да поема такива случаи, засега игнорира Иван Иванов, все едно не съществува. Те са уведомени още преди 10-ина дни, но явно не искат да помогнат. Социалните също прехвърлят топката.
Служителка на Социално подпомагане в Бургас, чието име на този етап ще спестим, твърдяла, че проблемът с Иван Иванов не бил техен, а на колегите им в София, тъй като неговата адресна регистрация била в София, възмущава се Соня Кирова, която лично е провела разговор с държавния чиновник.
Иван трябва спешно да бъде приет в болница, да му се изчистят раните, да му се включат антибиотици, тъй като няма кой да му смени памперса, с който е изписан от болницата преди месец. 47-годишният мъж получава социална пенсия, тъй като е със сърдечен проблем и с ТЕЛК решение, сумата обаче е съвсем малка и не стига, за да се настани в хоспис за дълготрайно лечение, каквито препоръки, за по-лесно, са дали от Социално подпомагане.
Днес репортер на Флагман.бг посети жилището на бедстващия мъж. Гледката бе покъртителна. Ужасяваща миризма, екскременти и гной се носи още от входната врата.
„Той спешно се нуждае от помощ, откъдето и да дойде тя, защото ако не я получи... не искам да мисля какво може да стане“, каза пред Флагман.БГ Георги Панайотов.
„Опитахме да се свържем със социалните. От там ни казаха, че не могат да направят нищо за Иван, защото адресната му регистрация не е в Бургас. Звъняли сме многократно на 112 – за спешна помощ. Отказаха, заради пандемията. В безизходица сме и не знаем към кого да се обърнем, а човекът бавно си отива... Вече близо месец е напълно прикован за леглото, не може да ходи до тоалетна, има сложен памперс, който обаче не е сменян. Целият му гръб е в рани, крайниците – атрофиращи бавно. В съзнание е и това може би е най-лошото – да се чувстваш тотално изоставен, неспособен да направиш каквото и да е“, разказа почти през сълзи неговият бивш съквартирант, който е поел отговорността да се грижи за Иван.
Единствената институция, която е откликнала в помощ на изстрадалия мъж е бургаският Общински социален патронаж. От там са дали гаранция, че могат да помогнат, като изпращат медицинско лице, което поне да третира раните и инфекциите по тялото на 47-годишния мъж – помощ, която макар със сигурност недостатъчна, е нещо, което ще успее да гарантира поне това, че състоянието на човека няма да се влоши... Ако не остане на улицата.
„Това, което се опитваме да постигнем, вече ни се струва невъзможно. Жалко е, че този човек цял живот е плащал дължимото си към държавата, трудил се е... А накрая се оказва, че в най-тежкия му момент, държавата абдикира от него – оставя го сам и безпомощен, на милостинята на случайни хора, които се опитват да покрият поне минималните му нужди – храна, вода и капка човешки контакт“, разказаха още Георги и Соня.
"Преди около два месеца са го изписали от клиника Сърце и мозък, след няколко операции там и в клиниката в Меден Рудник. Постъпва в клиниката в Меден Рудник преди около 4 месеца, поради усложнения от прекаран коронавирус, след лечението на усложненията започват сърдечни проблеми и за това го прехвърлят в клиника Сърце и мозък. След изписването остава да живее в апартамента под наем, в който е живял преди да се разболее. В к-с Славейков бл. 23. Наема е бил платен до 02.12, поради което хазяите искат да го махнат вече, тъй като няма средства, за да се заплатят наемът и битовите разходи. Преди няколко дни хазяйката е викнала полиция, полицията е извикала линейка. Екипът му е измерил кръвното и е казал, че нищо не може да направи повече от това. Хазяйката се обажда на социалните, жената, която й вдига й казва да го изхвърли на улицата. Момчето, което преди е живяло преди с Иван в тази квартира, всеки ден идва да взима ядене от мен и да му го носи, осигуряваме му и нужните лекарства. Това момче преди това 2 пъти също е викало бърза помощ през 112, отново е идвам екип и е казвал, че поради коронавируса няма как да го вземат за клинично лечение. Преди около 10 дни се обърнах към Каритас за съвет какво да правим, все още никой не ми е отговорил. На 31 се свързах със служителката от социалните, с която е говорила и хазяйката, жената ми се разкрещя по телефона, че не било тяхна работа, било работа на социалните от София, с които те, като колеги, не поддържали никакъв контакт. Да съм го хванала под ръка и да съм го отвела пред социалните в София, което физически е невърможно, защото човекът е напълно неподвижен, движи само главата си и малка част от ръцете. Преди да потърся социалните, търсих нотариус. Идеята ми бе нотариуса да издърпа инвалидната му пенсия и с нея да се заплати частна клиника, в която да третират декубиталните му рани и след това престой в частен дом. Но не успях да намеря нотариус, който да прави домашни посещение и идеята отново не се осъществи, поради това, че Иван не може да излезе от квартирата си. Със социалните достигнахме до консенсус, ако в спешното го приемат да го стабилизират, да обработят и почистят раните, да включат антибиотици за инфекцията, която е плъзнала поради това, че от 28 дни памперса му не е сменян и той всеки ден се изхожда в него, че ще се опитат да му осигурят пребиваване в хоспис, но евентуално след месеци, а той до 2-3 дни остава на улицата, на улицата парализиран изцяло човек няма как да оцелее. На екипите, които изпращат от 112, както и на социалната работничка Катя Стоянова съветът е един и същ - водете го в частна клиника и го настанете в частен дом. Кой обаче ще плати .. Потърсих съвет и от общината на дежурен телефон, не могат да окажат съдействие, защото адресната му регистрация не е в Бургас. С две думи, по време на Корона вирус в болниците не приемат хора, които не са с корона вирус, а общината и социалните не съдействат за хора, които нямат адресна регистрация в Бургас. Човекът вмомента в с ларви по тялото си, които го изяждат жив, вчера пак звънях на 112, линейката, която дойде отново каза, че нито могат да го вземат за да изрежат никротизиралата тъкан и да обработят раните, нито че могат да го направят на място на адреса. Та, това е България! Здравно и социално осигурен човек оставен на произвола на съдбата!"
Апартамента да не е на директора на белодробната болница?