COVID-19 намали преводите на българските емигранти с 1,43 млрд. лв.

От началото на 2020 г. до края на октомври работещите българи зад граница са изпратили на близките и семействата си в България едва 316,7 млн. евро. Това е със 721,7 млн. евро (1,43 млрд. лв.) по-малко, отколкото за периода януари-октомври 2019 г., когато в страната са влезли близо 2 млрд. лв. Само за октомври спадът е с 86 млн. евро (спрямо същия месец на 2019 г.) - през десетия месец на годината преведените пари са 12,4 млн. евро, което пък е с почти 1 млн. евро по-малко, отколкото са били през септември 2020 г. (13,1 млн. евро). Тази година най-слабият месец е април, когато емигрантите са превели 10,5 млн. евро, пише Инвестор.бг

Това е прецедент в статистиката от последните 10 години до момента (актуалните данни на БНБ започват от 2010 г.). Причината вероятно е в това, че в края на март пандемията от COVID-19 принуди почти всички държави по света да въведат строги ограничения с цел намаление на разпространението на вируса. Рестрикциите оставиха без работа милиони хора в целия свят и засегнаха предимно сектори, в които работят именно имигранти. Проблемът изглежда се задълбочава и с оглед на втората вълна на болестта, която отново доведе до редица ограничения и затваряния в отделните страни. Това няма как да не се отрази на сезонните работни места, особено в туризма и на практика намалява нуждата от работна ръка от по-бедни държави, каквато е България.

От данните на БНБ се вижда още, че намалението е драстично през всички месеци от 2020 година след януари и февруари, когато преводите са на традиционните си нива от около 90-98 млн. евро. Многократно сме писали, че зависимостта на България от емигранските трансфери е огромна. По данни на Световната банка за 2018 г. дори Румъния и балтийските страни, с които традиционно се съпоставяме, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари: у нас този дял е 3,8% от БВП, докато румънците изпращат у дома 2,2% от БВП, литовците – 2,6%, а естонците – 1,8%. Единствено стойността на емигранските трансфери от латвийците се приближава до тази от българите – 3,7% от БВП.

За страна като България крайното потребление е основен двигател на растеж, а парите от емигрантите се вливат именно там, като по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. В последните години много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница. Хиляди семейства разчитат на помощта от роднини зад граница, за да плащат сметките си. През последните 10 години парите от сънародниците ни зад граница успяха да се възстановят на предкризисните си нива отпреди 2008 г., но пандемията явно ще успее да преобърне тази тенденция. Лошото е, че никой не е в състояние да предвиди колко дълго време ситуацията ще остане такава (за разлика от 2008 г.).

Трансферите по държави

Италия е сред страните от ЕС, която бе най-силно засегната от пандемията. В края на третото тримесечие оттам в България са дошли едва 2,2 млн. евро, при 17,5 млн. евро за същия период на 2019 г., което е спад от почти 80%.

В Испания също има огромна българска диаспора. Българите, които работят и живеят там, са изпратили на близките си тук само 4,3 млн. евро в края на третото тримесечие, спрямо 34,7 млн. евро за периода януари-септември 2019 г.

Преводите от Германия също драстично намаляват. От 62,7 млн. лв. за третото тримесечие на миналата година те спадат до едва 7,8 млн. евро в края на септември тази година.

От Великобритания са дошли 3,2 млн. евро, при 25,4 млн. евро година по-рано.

Българите в САЩ са изпратили в родината си 7,1 млн. евро в края на второто тримесечие, при 57,2 млн. евро година по-рано.