Тръмп взе страна в Западна Сахара въпреки риска от нова война в Африка

Преди няколко седмици позабравен конфликт на четири десетилетия и половина се върна в новините в Африка и в световните агенции - примирие, продължило 30 години, внезапно рухна в територия колкото Великобритания, пише Дневник.

Тази седмица президентът Доналд Тръмп на практика стана първият американски лидер, взел страна в него и получил привидно несвързана награда. В какъв конфликт се намеси Тръмп, опасно ли е това и какво общо има с Израел, който е на няколко хиляди километра разстояние?

Край на 30 години примирие

До 1975 г. Западна Сахара - богата на фосфати и с води, благодатни за риболов - е испанска колония. Мароко я овладява, когато испанските сили напускат, но това не се приема еднозначно. Правото на Рабат оспорва т. нар. фронт "Полисарио" (съкращение от испанското му име Frente Popular de Liberación de Saguía el Hamra y Río de Oro), който смята, че Западна Сахара трябва да е независима и е подкрепян от Алжир. Последва 16-годишна война с 9000 убити, приключила едва през 1991 г. и примирие. Под марокански контрол са около две трети от Западна Сахара, отделени с управляваната от "Полисарио" част с линия, прекосяваща областта и дълга 2700 км.

На теория ООН трябваше да организира референдум за самоопределение, който да изясни статута на Западна Сахара. Мароко вече над десетилетие смята, че инициативата е обречена и вместо това предлага автономия. Според ООН Западна Сахара е в списъка на несамоуправляващите се територии ("територия, чийто народ все още не е достигнал до пълно самоуправление"), това е позицията и на Европейския съюз, Африканския съюз и Международния наказателен съд.

В средата на ноември "Полисарио" съобщи, че подновява сраженията срещу мароканските сили с аргумента, че са нарушени условията на примирието в буферна зона край границата на Западна Сахара с Мавритания, за да разгонят протестиращи, блокирали магистралата. Мароко не потвърждава атаките, но те създават сериозни проблеми за страната, като засягат единствения търговски път под марокански контрол към Мавритания и Сахел - мароканската икономика все повече разчита на връзките с африканските партньори.

Рискове

Кризата има и демографски, и хуманитарни измерения. Към стотици хиляди "коренни" жители (територията е слабо населена, с пмощ малко над два пъти българската) в последните десетилетия се прибавиха стотици хиляди мароканци, заселени там от властите. Други 180 хил. бежанци живеят в лагери в югозападен Алжир.

Още един проблем произчита от потенциала за мащабен регионален конфликт, ако в него бъде въвлечен Алжир - държавата, подкрепяща "Полисарио" и подслонила правителството в изгнание на Сахарската арабска демократична република (дори това да не стане, най-малкото отношенията на САЩ и ключовия за сигурността в Северна Африка Алжир силно ще се обтегнат). Друг проблем идва от риска в задълбочил се конфликт да се отворят възможности за ислямистки групи в Западна Африка.

Редица африкански държави и някои извън континента (например Мексико, Иран и Северна Корея) признават Сахарската република. Западни държави са давали сигнали, че подкрепят претенциите на Мароко.

При Тръмп САЩ се превръщат в първата западна държава, утвърдила формално суверенитета на Мароко върху Западна Сахара. Фактически това направиха в последно време и две арабски страни - Мароко и Обединените арабски емирства - тъй като решиха да отворят консулства в Западна Сахара. За "Файненшъл таймс" Рикардо Фабиани от Международната кризисна група казва, че станалото "прави много по-трудно справянето с последния изблик на насилие."

Нормализация "по принцип" или страх от Иран

Мароко и Израел от години нямат пълноценни дипломатически отношения, но са в тясно сътрудничество по въпросите на сигурността. Превръщането на северноафриканската страна в четвъртата, съгласила се на нормалицация в последните месеци, вероятно създава и възможности в търговията.

Двете държави са обединени от още нещо. За Рабат са притеснителни данните (Техеран отрича пободни твъдения) за подкрепа са "Полисарио" от иранска страна и посредничество в среща между ливанската шиитска група "Хизбула" и западносахарското движение.

Отношенията на Мароко и Иран периодично се обтягат. В средата на 2018 г. бе последното прекъсване заради твърденията, че Иран въоръжава и обучава "Полисарио" чрез "Хизбула", а и заради много по-тесните връзки със Саудитска Арабия. Същевременно в миналото Иран е подкрепял "Полисарио", а според израелски публикации това продължава.