Почитаме закрилница на хората с болни очи, денят е празник на светлината

Църквата почита днес Света Лучия (Лукия). Името означава "светлина". 

Света Лучия е родена около 283 г. в Сиракува (Сицилия) по времето на император Диоклетиян. Тя произхожда от богато римско семейство, но още като дете остава без баща. Още като девойка приема християнската вяра и дава таен обет за безбрачие. Щом навършва пълнолетие майка й Евтихия я сгодява за богат младеж, но момичето не приема този брак. Оскърбен, годеникът й си отмъщава като докладва на властите, че Лучия е християнка. Присъдата над нея е да бъде затворена в публичен дом и принудена да проституира. Тогава тя, за да се спаси от греха, си избожда очите. Заради това е обезглавена през 304 г. 

Християните от Сиракуза погребват тялото й в катакомбите, на мястото на нейното мъченичество, и по-късно издигат там храм.

През 1861 г. църквата е разрушена, за да се построи железопътната гара на Венеция, която също носи нейното име. Мощите на светицата са пренесени в съседната църква „San Geremia“, където са и до днес. През 1955 г. тогавашният епископ на Венеция Анджело Ронкали, по-късно папа Йоан XXIII, покрива мумифицираното лице на светицата със сребърна маска.

Света Лучия е покровителка на зрението и на хората, страдащи от очни болести. Тя е патрон на острова Света Лучия, както и на родния й град Сиракуза.

В северноевропейските страни - Дания, Швеция, Норвегия и Финландия, 13 декември се чества и като празник на светлината.