Командирован само за месец екип без колебание остава в КОВИД отделение
Командировани медицински сестри и санитари ще продължат да работят в КОВИД отделение, макар че не са длъжни да остават там. Командироването на екипите е само за месец, след това те могат да се върнат по основните си работни места. Това е начин УМБАЛ Бургас да обезпечи с персонал новоразкритите КОВИД звена.
На десетия етаж, в бившето Отделение за долекуване, в началото на ноември е изпратен екип от медицински сестри и санитари от Очно отделение. Обстановката е нова, а болестта - непозната, но всички се обединяват, помагат си взаимно и в края на месеца вече са добър екип, който се чувства уверен да продължи.
"Графиците се правят месец за месец и когато попитах, дали ще остават, или да търсим нови хора, те категорично заявиха, че остават. Стана ми много мило от чувството на колегиалност и взаимопомощ. Благодаря им безкрайно!", разказа главната сестра на болницата Татяна Пейчева.
Така и през декември в КОВИД-отделението на десетия етаж ще продължат да работят професиоалистите по здравни грижи от очното отделение Станимира Стойкова, Милена Цвяткова и Ивелина Тодоракиева. Заедно с тях остават и колегите им от отделението по долекуване - Стефка Бързилова и Христо Ахмед. В същото отделение е назначена за болногледач и доброволката Златина Шукерова, която учи за медицинска сестра.
А една от пациентките, преминали през отделението, тези дни изненада екипа с емоционално благодарствено писмо. Публикуваме го цялото:
"Новините за Ковид-19 ни заливат – ежедневно, ежеминутно, отвсякъде! Мнозина не искат да повярват, други не разбират, трети се страхуват – от болестта, способна за секунди да прекъсне човешкия живот… Страхът от неизвестното, непознатото, опасното се носи на талази – приемано или отричано, дискутирано или премълчавано, то е тук. И всички коментират условията в болниците, здравната система, задълженията на медиците – склонни да осъждат и да критикуват. Докато не стане лично!
Почувствала симптомите на грип и обща слабост, потърсих личния си лекар. Получих препоръка да направя PCR-тест. Положителният резултат доведе до карантина, която попречи да ми бъдат направени изследвания – останах на домашно, „телефонно“ лечение. На четвъртия ден, с явни симптоми на влошаващ се бронхит, потърсих помощ от 112. Линейка дойде след 4 часа – стигнах до болницата, но нямах снимка и ме върнаха обратно. Три дни по-късно, вече със задушаване, отново бях откарана с линейка в УМБАЛ-Бургас. В изолатора пред очите ми почина възрастен мъж, свален от линейката, пристигнала минута преди моята – въпреки усилията на медиците да го спасят… След нужните изследвания бях приета за лечение, с двустранна бронхопневмония, в ковид-отделението на десетия етаж в терапевтичния корпус (високото крило) на бургаската болница. Пое ме екипът на д-р Ивайло Цанев.
Когато си в болница, дните и нощите се сливат с болката, притъпена от лекарствата. На моменти проглеждаш и запомняш лица, думи, отношения, а медиците са единствените хора около теб, защото нямаш право да излизаш и да срещаш близките си… И когато в тази „мъгла“ на съзнанието срещнеш спокойното, добро, човешко отношение и професионализъм, придобиваш увереност, че ще оздравееш, защото лекарят вярва, че ще се оправиш, дори от страшна болест като Ковид-19!
Това отношение лекува! За него не се говори, но е факт. Със същото спокойствие, когато нямаше лекарства, д-р Цанев избираше заместващо лечение. Съветваше ни тихо и спокойно как да следваме здравословния режим. Не осъди забележка, не отказа отговор, уверяваше ни, че ще се оправим и няма да се върнем обратно. Намираше време за всеки пациент, коментираше изследванията, споделяше наблюденията си. Компетентно, скромно, с безкрайна доброта, търпение и благородство!
Вече съм изписана. И искам от сърце да благодаря на лекарите и сестрите в приемно отделение на УМБАЛ-Бургас. За шанса да бъда лекувана.
Специално искам да благодаря на д-р Ивайло Цанев и на целия екип – на д-р Камбурова, на медицинските сестри Милена Цвяткова и Станимира Стойкова, на Златина, Яна, санитарките и всички в отделението на десетия етаж – за денонощните грижи към пациентите, за тяхното посвещение на тази, често неблагодарна, професия. По време на престоя ми се разболяха двама санитари, а предпазните дрехи, носени по време на 12-часовите смени, задушаваха тези, които се бореха за нашата глътка кислород…
Няма да забравя очите ви под плътните маски и шлемове – притеснени, когато рязко пациент се влоши. Няма да забравя сестрата, дала своето последно хапче, за да спести болката на пациент. Няма да забравя усилията ви, в моменти на върхово напрежение след нощна смяна, когато на заден план оставаха битовите неудобства, щом бе заложен човешки живот!
Поклон пред усилията ви, медици! Без да претендирате за признание и слава, вие сте нашите тихи, но истински герои – и ние ви дължим живота си!
ОТ ВСЕ СЪРЦЕ БЛАГОДАРЯ!
Виолета Секиранова"