Проф. Александър Чирков приживе: В живота ми има две жени и никога не съм им изневерявал

Внезапна смърт почерни света на медицината – на 82 години почина легендарният кардиохирург проф. Александър Чирков. Той издъхна във вторник в хотел във Варна, където бил отседнал от дни. Във вторник се очакваше във Варна да долети от Германия синът на проф.Чирков – Алесандро, пише вестник Ретро.

Александър Чирков е роден в Лом през 1938 г. Оттам нататък обаче версиите за неговото родословно дърво и социален статус драстично се разминават. По думите на хирурга той произхожда от заможен род, който бил репресиран след 9 септември 1944 г. Професорът твърди, че е потомък на българи, гърци и македонци. Част от дедите му са лекари, а други били търговци.

Някои от роднините му пък емигрират в Германия още в началото на 40-те, установяват се там и развиват бизнес. Братът на баща му заминава за Хайделберг, там завършва медицина и изгражда клиника в Западен Берлин.

Преди 1944-та дядо му и другият му чичо създадат голяма фирма за внос на трактори и вършачки от германския град Есен. Според него фамилията имала и магазини, както и фабрика за преработване на риба. „В нашата фамилия имаше много лекари и така реших да се занимавам с медицина“, казва проф. Чирков. Прапрабаба му проф. Василица Чиркова, която е гъркиня, работила в Москва и била личен лекар на фамилията Толстой.

През 1955 г. Александър завършва гимназия в Лом и заминава да следва медицина във Висшия медицински институт в София. По думите на хирурга тогава, за да кандидатстваш в университет, ти трябва бележка от Отечествения фронт, че си партийно надежден. Чирков успява да се сдобие с ценната хартийка, след като убеждава партийния секретар на Лом, че фамилията му никога не е била враг на народа. В крайна сметка Александър се дипломира като хирург през 1962 г. и е изпратен като шеф на хирургията в Белоградчик.

Четири години по-късно заминава за Западен Берлин, където чичо му има болница и в нея специализира кардиохирургия. Остава там като лекар в Университетската болница, после се прехвърля в университета във Франкфурт на Майн и в университета във Фрайбург, където е професор от 1981 г. В началото на 70-те специализира бебешка сърдечна хирургия в Алабама.

През 1984 г. се завръща в България, поканен от акад. Атанас Малеев – ректор на Медицинската академия и заместник-министър на здравеопазването.

Проф. Чирков е кардиохирургът, извършил първата трансплантация на сърце в България и на Балканите през 1986 г. Той спечели световна популярност и признателност за професионализма си в сферата на сърдечните болести, операции и трансплантациите. Първият българин с присадено сърце бе малкият Иванчо от Кърджали. През 2003 г. Чирков прави и първата белодробна трансплантация у нас. Отново първи в Източна Европа той въвежда и т. нар. изкуствени сърца. С тях нуждаещите се от трансплантация могат да дочакат до 2 години донор. Майсторът на скалпела е оперирал от сърце лично 30 000 души, а на други стотици хиляди е помогнал чрез консултации по време на 58-годишната си лекарска практика.

Дълги години професорът беше директор на болницата „Св. Екатерина“.

През 2001 г. той бе в инициативния комитет, върнал Симеон Сакскобургготски на власт в България.

„В живота ми има две жени – първата е българка, а втората германка, и никога не съм им изневерявал“, открехва преди време завесата над личния си живот медикът. От брака си с Веселина, който е кратък, има две дъщери – Татяна и Джема. Татяна е невролог и психиатър, а Джема – зъболекар. И първата му жена работи дълги години в Германия, както и дъщерите му, които сега също са там.

Александър Чирков отрича, че след като се оженил за германската си съпруга Мариане, забравил за децата си от предишния си брак. С Мариане се запознава в клиниката на чичо си в Западен Берлин. Там младата германка работела като медицинска сестра, а иначе учела педагогика и по-късно станала учителка. Двамата се залюбват в болницата и по-късно се женят. Имат дъщеря и син. Алесандро работи в Европейската комисия, а Кармен отговаря за образованието в кметството в Хамбург.

Сърдечният хирург се радваше на общо седем внуци – Александър, Симеон, Паул, Ана-Мария, Никол, Феликс и Сара. 
Проф. Александър Чирков неведнъж е давал пред агенция ПИК и вестник „Ретро“ полезни и дори животоспасяващи съвети за това как да поддържаме здраво сърцето си и как да се предпазим от редица заболявания.

Човекът, присадил за първи път сърце в България, от години изследваше историите на дълголетниците по света.

„Някои от тях са мои приятели, за други чета в здравната литература. Съвсем наскоро изучих историята на една жена, родом от Франция, която е на 126 години и може още да е жива. Когато навремето пристигнах в Западен Берлин, моите колеги ме посрещнаха с: „Ти идваш от страната на столетниците“, а пък аз им обясних, че това е било по времето преди войната, когато населението ни се е занимавало със селско стопанство. А вече не е така“, разказваше Чирков.

Професорът бе събрал в папка различни интересни факти от медицински проучвания, извършени в Холандия, Дания, Германия, скандинавските страни и др., във връзка с по-дългия живот. „Заключението, което правят , е, че човек, който изпитва злоба, завист и желание за мъст, гони кариера, която е без особена полза за обществото, а за лична изгода, умира много по-рано или се разболява от високо кръвно налягане, появяват се сърдечни проблеми, покосяват го инфаркти, инсулти и левкемии… Всъщност такъв човек трудно изпитва радост“, смяташе светилото ни в кардиохирургията.

„Знаете ли, хората, които се усмихват най-малко по 20-30 пъти на ден, полагат усилия да бъдат любезни, живеят с 12-13 години по-дълго от вечно мърморещите. И това трябва да се има предвид“, споделяше приживе професорът и спазваше тази своя повеля.

В последните години той разделяше времето си между Варна, Фрайбург, Хамбург и Брюксел. Съпругата му Мариане бе във Фрайбург, но почина преди година и професорът понесе тежко смъртта ѝ.