Къде в Бургаска област живеят най-много стари хора

Малко Търново е на първо място по застаряване от 13-те общини в Бургаска област. Това сочат данни на Националния статистически институт към 2019 г. Там над 65-годишните граждани са с дял 33,9%, показва интерактивна карта на сайта 265obshtini.bg, разработен по проект на Института за пазарна икономика (ИПИ).

От сдружението обявиха статистиката миналия месец в контекста на повишаването на минималните пенсии и отпускането на допълнителни временни помощи за пенсионерите.

Делът на най-възрастното население обаче е важен и във връзка с бурното разпространение на коронавируса Covid-19 у нас през последните седмици. Както е известно, той поразява приоритетно именно тези граждани, които са и с повече хронични заболявания.

Камено и Созопол са на второ и трето място в Бургаска област по дял на това население със съответно 24,8 и 24,5%.

Следват Средец (23,9%), Сунгурларе (23,3), Приморско (22,9), Царево (22), Карнобат (21,9), Поморие (20,4), Несебър (20,2).

На 11-о място е областният център – Бургас. В тази община делът на хората над 65 г. е 19%. Като абсолютна стойност обаче там, естествено, те са най-много – 39 522.

В най-застаряващата община – Малко Търново, те са само 1051, което е на другия полюс. Това е така, защото там живеят и най-малко хора.

Най-слабо застаряващи пък са общините Руен и Айтос. В първата делът на над 65-годишните е само 16,2% (4475 души). В Айтос процентът е 18,1 (4996 човека).

За сравнение с други големи областни центрове в страната – в София делът е 17,7%; в Пловдив – 18,4; Варна – 18,3; Русе – 21,8; Стара Загора – 20,8%.

Иначе за цяла България най-малък дял възрастни има в община Кайнарджа – 13%, както и в Гърмен - 14%.

На другия полюс са Невестино – 51%, и Бойница - 52%.

10 са общините, в които хората над 65-годишна възраст надхвърлят 40% от цялото население. Повечето общини се разполагат в диапазона между 20-30% дял на възрастните хора, като доста ясно се очертават районите, в които застаряването е по-сериозен проблем – Северозапада и по границата със Сърбия. Обратно, относително малък е делът на възрастните хора в Североизтока, както и около Благоевград, Сливенско и в столицата, посочват от ИПИ.