Единственият инсинератор за ковид отпадъци у нас грохнал, а работниците искали да го счупят

У нас има само един инсинератор за унищожаване на ковид отпадъци, но ситуацията с него е тревожна. Това стана ясно от изказване на министъра на околната среда и водите Емил Димитров-Ревизоро пред депутати.

На заседание на парламентарната Комисия по околната среда и водите миналата седмица той направи анализ на ситуацията с финансирането на ековедомството по повод обсъждането на проектобюджета на държавата за 2021 г. От думите му се разбра, че министерството страда от хроничен недостиг на пари.

В един момент обаче Димитров заговори за инсинератора за ковид отпадъци, който според него трябва да премине към Министерството на здравеопазването и да се управлява на търговски принцип.

“Инсинераторът никога не е имал място в Министерството на околната среда и водите (МОСВ), след като се занимава само с обезвреждане на медицински отпадъци. Някога го подарили датчаните и те го заприходили при нас. Ама ние не сме търговско дружество. И ще Ви кажа къде е големият проблем за мен”, заяви Емил Димитров и занарежда в характерния за него скорострелен стил: „Тази година никой не се интересува къде отиват ковид отпадъците, ама те отиват само и единствено там. Един милион фирми са се наредили по болниците и си делят комисионни, но като излезе къде да отидат тези отпадъци, всички се струпаха тук. Само че, когато си държавна структура, а не търговско предприятие, и за 3 дена, и за 33 дена заплатата ти е една и съща... Познайте дали искат да работят 33 дни за 600 лв. Не искат. Дадохме им по 1000 лв. отгоре, защото са на първа линия, само че нашият бюджет не е предвиден за това. Два месеца давахме, три, нямаме. Ами те сега ще счупят инсинератора, само и само да не работят, да си получават заплатите. Те нямат пряк финансов интерес да работят, за да си увеличат заплатата. Работил, не работил – 600 лв. Ама изведнъж държавата имала нужда и ти го струпала на теб. Този човек, който е там, служителят, него не го вълнува, че държавата иска всичко отведнъж да реши през неговия гръб и през неговото работно време по 24 часа в денонощието.”

По думите на министъра, част от служителите били от Елин Пелин, а другите били от цялата страна.

“Едвам ги събираме да дойдат да работят. Утре като повредят инсинератора, защото не им се работи и защото той е на 20 години и е грохнал, кажете ми къде ще отидат коронавирусотпадъците”, попита Емил Димитров.

Той няколко пъти заявил във връзка с инсинератора: „Ние нямаме нужда от търговски предприятия. Трябва да е в Министерството на здравеопазването“.

На кого министърът е казал това и защо няма резултат, не стана ясно.

Инсталацията за горене на отпадъци обаче се намирала “на територията на Министерството на здравеопазването – Александровска болница”.

“Никой не го интересува инсинератора. Щом има министерство, което отговаря за него, нищо че върши медицинска дейност, да си се оправя. Но аз нямам пари да им платя на тези хора! Сега имаме коронавирус, половината са болни. Утре като спре инсинераторът, знаете ли какво ще стане? Половината журналисти със затрогнат поглед ще кажат: „Ама какво да направим, къде е държавата?“ Той, инсинераторът, е в МОСВ. Ама МОСВ не може да осинови държавата”, оплака се Ревизоро.

Той попита риторично депутатите: „Тези хора първа линия ли са според Вас, след като постоянно през цялото си работно време горят точно само и единствено коронавирусотпадъци и инфекциозни отпадъци? Първа линия са, обаче за нас са шесто качество. Ние им даваме 600 - 700 лв. Давах им три месеца, никой не разреши да давам повече. Като спре инсинераторът, всички ще са загрижени, аз ще съм сериозно загрижен и ще викам: „Дайте да дадем!“ Това нещо трябваше да отиде към здравеопазването.”

Ревизоро обясни, че има проблем „с всичките коронавирусотпадъци, които сега излязоха, но там също имаме недофинансиране“.

„То е печелившо предприятие, няма задължения, няма загуби, няма проблеми, има си щат. Десет пъти съм предлагал: вземете си го, с рейсове, с камиони, със сгради, с всичко, направете си го апортна вноска, дайте го на някоя от болниците, здравеопазването, който иска. То няма роля при нас, ние нямаме търговска дейност, не се занимаваме. Ние му плащаме основна заплата на този човек, който работи там, а в същото време искаме да извършва стопанска дейност и да го товарим все повече и все повече, и в един момент това нещо ще грохне”, заключи Емил Димитров-Ревизоро.