Днес почитаме двама големи светци

Православната църква почита един от най-великите богослови - Йоан Златоуст (349 – 407). Той е един от тримата „вселенски учители“, наравно със Свети Василий Велики Кесарийски и Свети Григорий Богослов. Забележителен проповедник и богослов, той е оставил най-голямото по обем богословско творчество в Източната църква.

Св. Йоан Златоуст е канонизиран за светец през 438 г. Чества се на 13 ноември, на 27 януари – Пренасяне мощите на св. Йоан Златоуст и на 30 януари – Деня на св. Три Светители (заедно със св. Василий Велики и св. Григорий Богослов). Роден е в Антиохия в знатно семейство. Баща му Секунд бил военачалник, а майка му Антуса изповядвала християнската вяра. Йоан учи при езическите учени - философи Либаний и Андрагафий в родния си град, а по-късно в Атина красноречие и философия. След като завършил образованието си, Йоан станал адвокат и постъпил на гражданска служба като защитник в съдебни дела. Покръстен е когато е на 26 години и става аскет.

През 381 г. е в сан дякон, в 386 г. в сан презвитер. Оттогава славата му расте и е наречен „Златоуст“ заради неговото красноречие. По това време пише поредицата проповеди „Срещу евреите“, която поставя началото на антиюдаистичната традиция в християнската църква.

През 398 г. презвитер Йоан е хиротонисан за архиепископ на Константинопол. Неговата смела и безпристрастна проповед му спечелва приживе много врагове – както сред управляващата аристокрация, така и някои църковни кръгове. На Халкедонския събор в 403 г., свикан от неговия враг александрийския патриарх Теофил, е лишен от сан, но паството му го връща на патриаршеския престол. Като патриарх на Константинопол, три пъти е бил изпращан на заточение поради намесата на светската власт в делата на църквата. До края на живота си св. Йоан Златоуст е жертва на църковни интриги и преследване, но не прекратява своята мисионерска и проповедническа дейност.

Императрицата Евдоксия го заточава на Кавказ, в арменския гр. Кукуз, след това (406 г.) в далечния Питиунт (днес Пицунда) на кавказкия бряг на Черно море. Почива в заточение на 14 септември 407 г. в град Комана Понтика по време на св. Литургия. На този ден се чества Евлогий, архиепископ Александрийски. Светецът се чества и на 13 февруари. Името Евлоги означава "добра дума", "възхвала". То произлиза от гръцките еu, което значи "добро", и logos – “дума”. 

На 13 ноември имен ден празнуват всички, които носят името Евлоги, Евлогия и производните им.