Апелативният съд намали присъдата на Алекс, убил две жени на Задушница в Карнобат

Бургаският апелативен съд измени присъдата на Алекс Димов, за катастрофата в Карнобат, при която загинаха две възрастни жени. (ВИЖ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ)

Въззивната инстанция намали наложеното наказание от пет години лишаване от свобода на три години и четири месеца лишаване от свобода, както и срока на  наказанието лишаване от право да управлява МПС от осем години на четири години и четири месеца. 

Тежкият пътен инцидент е от 3 ноември 2018 година. Шофирайки с превишена за населеното място скорост - около 90 км/ч  Алекс Димов загубил контрол над управлението на автомобила – Мерцедес Е-270 CDI и блъснал  двете жени, които се намирали на тротоара на ул.„Петър Берон“ в Карнобат. 

Делото пред първоинстанционния съд е преминало по реда на съкратената процедура. Съдът е определил окончателен размер на наказанието -   пет години лишаване от свобода, след като е приложил предвидената в НК редукция на санкцията с 1/3.  

Въззивния съд е приел заключенията на експертите, че посочената висока скорост на движение /90км./ч/е поставила подсъдимия в невъзможност да премине безпрепятствено през пътния  участък, в който пътната настилка на мястото, от където започвал наклонът на изкачване, била на две нива, а на платното за движение имало образувана вдлъбнатина. Безспорно е установено, че другата основна техническа причина за настъпване на инцидента е загубата на управление на автомобила от страна на водача му поради рязкото завиване на волана наляво. По експертен път е доказано, че ако подсъдимият беше управлявал автомобила с максималната за населено място позволена скорост от 50 км/ч и дори при по-висока от нея скорост - от 71,5 км/ч, то би имал техническа възможност да овладее управлявания от него автомобил и да спре преди мястото на удара, респективно да предотврати ПТП. Поведението на подсъдимия е било виновно, категорични са двете инстанции. Той е разполагал с обективната възможност да предотврати ПТП и смъртта на пострадалите пешеходки. 

Решавайки въпроса за наказанието на подсъдимия, апелативните съдии са съобразили, че престъпленията по транспорта поначало са такива с висока степен на обществена опасност и укоримост, като често тези деяния са извършени от самоуверени водачи, както е в случая. 

„Тази опасност е законодателно отчетена с предвидените за въпросните престъпления високи наказания в санкционната част на съответните специални разпоредби от Особената част на НК“, отбелязва в решението си апелативния съд.  

Преценявайки механизма на престъплението и причините за него, броя, вида и тежестта на допуснатите от водача нарушения на правилата за движение и тяхната значимост, въззивната инстанция е установила, че конкретното деяние не се различава съществено от типичните случаи на непредпазливи транспортни престъпления от настоящия вид, поради което и приела, че степента му на обществена опасност е в рамките на характерната за този вид противообществени деяния. 

На следващо място съдът е приел, че подсъдимият е личност с ниска степен на обществена опасност, предвид липсата на предходни престъпления и противообществени прояви, извършени от него, липсата на допуснати нарушения на правилата за движение и на наложени административни наказания по ЗДП и ППЗДП, както и наличието на добри характеристични данни.
По изложените съображения и отчитайки ниската степен на обществена опасност на дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и най-вече семейната му ангажираност и родителски задължения, въззивният съд е преценил, че за извършеното престъпление следва да се определи, наказание лишаване от свобода за срок от пет години, което е под средния размер на предвидената санкция и значително над минималния размер от три години лишаване от свобода. В съответствие с изискванията на НК наказанието от пет години лишаване от свобода следва да се намали с една трета и на подсъдимия да се наложи наказание от три години и четири месеца лишаване от свобода. Такова по вид и размер наказание апелативният съд е намерил за правилно определено и съобразено с целите на специалната и генералната превенция, а също и за справедливо. Наказание с размер, различен от посочения, ще бъде безполезно високо или неоправдано ниско, не би допринесло за поправянето и превъзпитанието на дееца, не би въздействало възпитателно и предупредително-възпиращо върху другите членове на обществото, са посочили в акта си апелативните съдии. 

Въззивният състав е преценил за адекватно на извършеното и на дееца и най-вече за справедливо наказанието лишаване от право да се управлява МПС да е за срок от четири години и четири месеца. 

Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС в 15 – дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.