Героите в бели престилки в Айтос: За ужаса, страховете и борбата с коронавируса
Забравихме как изглеждат в бели престилки. Сега са в ботуши, гащеризони, шлемове, маски, ръкавици и шапки. Трудно могат да бъдат разпознати. Така работят четирима лекари, шест медицински сестри и пет санитарки във Вътрешното отделение на МБАЛ-Айтос, което вече е ковид отделение. Но маските не могат да скрият милосърдието и куража на тези айтозлии, приели мисията да лекуват на първа линия.
Представете си какъв стоицизъм е нужен да издържиш само една дневна смяна, която продължава шест часа. Или нощната, която е 12 часа. И всичко това - на етаж, пълен с болни от коронавирус, нуждаещи се от лечение, в условията на тотална и непрекъсната дезинфекция. В облекло, в което са нужни усилия да дишаш.
Старшата сестра Дафина Георгиева, която е и общински съветник, разказва как обичайно минава един работен ден в отделението.
"След като съм си изпила кафето, следва пълна дезинфекция, обличане на предпазното облекло и отново дезинфекция. Тогава вече съм готова да се кача на втория етаж в отделението, където са болните. Така минават шест часа, в които понякога не пием вода или други течности, за да не се налага да ходим до съблекалната и отново да извършваме процедурата по събличане, обличане и дезинфекция", разказва Георгиева, която въпреки тежките условия, не е загубила чувството си за хумор.
На дългото нощно дежурство, свалят защитните облекла само когато почиват, отново след пълна дезинфекция. Няма събота, няма неделя - работят по строго определен график. А след всяка смяна, предпазните облекла остават в болницата и се перат на високи градуси, уточнява старшата сестра.
На въпрос не се ли страхува да не заразите близките си, децата вкъщи, Дафинка Георгиева отговаря:
"Всеки се страхува, особено ако е наясно до какво състояние може да се стигне и какви са пораженията от вирусната инфекция. Но колкото и невероятно да звучи - мисля, че ние сме най-защитени. Защото не правим компромиси с превенцията - нон стоп миене на ръце, дистанция, дезинфекция - това е неизменна част от работата ни, от живота ни сега“.
В такава обстановка лекуват болните от ковид лекарите д-р Силвия Маркова, д-р Светлана Янакиева, д-р Стойка Иванова, д-р Фатме Хасан. Грижи за тях полагат петте основни медицински сестри в отделението Милена Сотирова, Марина Вълчева, Айтен Сабри, Гюлфие Шабан, Дафина Георгиева. Дежурства дават Мария Иванова - главната сестра и мед. сестрите Ваня Големанова, Стояна Иванова джипи сестра и Стефка Марчева. Заедно с тях в ковид отделението са санитарките Белкъс Емин, Зейнеб Халил, Севилджан Мюмюн, Цонка Маринова и Златина Симеонова.
И не само това - в голяма степен, тези дами, посветили се на медицината, заместват близките на болните. Защото пациентите са в изолация, а техните най-близки хора - под карантина.
"Наш човешки дълг е да им даваме кураж и по възможност да облекчаваме престоя им в отделението", казва още Георгиева.
Била ли е на ръба да се откаже от тази отговорност, както направиха десетки медици в България и защо рискува своя живот и този на близките си, за да лекува другите? Отговорът на тези въпроси за Дафинка Георгиева е много прост – собствена преценка, лично решение. „Вероятно всеки има своята причина да го направи. Само ще кажа, че при нас никой не е пожелал да напусне. И не, защото не ни е трудно, а защото знаем, че пациентите разчитат на нас. Нещо повече - както вече стана известно, нашият единствен пулмолог се зарази с коронавирус по време на работа. И през цялото това време, докато се лекуваше, д-р Силвия Маркова помагаше за лечението на останалите болни. Никой, който е бил свидетел на тези усилия на д-р Маркова, не би могъл да напусне поста си. Главната мед. сестра Мария Иванова е също с нас, работи редом с нас в отделението. Управителят на МБАЛ Айтос д-р Паруш Парушев изцяло е поел грижата да не ни липсва нищо и да работим спокойно, доколкото това е възможно при пандемия. Считам, че COVID-19 ни обедини, направи ни екип, в който всеки може да разчита на другия. Имаме обща цел, която следваме всеки ден, всеки час", категорична е тя.
Заради високия ръст на заразени с коронавирус от 1 октомври 20-те легла в отделението са почти винаги заети. Два тежки случая са прехвърлени към бургаската болница, където възможностите за реанимация са далеч по-големи.
Един италианец беше сравнил лечението на пациенти с COVID-19 с татуировките - оставят следи за цял живот. Със сигурност това е един от най-трудните периоди в живота на айтоските медици, посветили се на борбата с вирусната инфекция.
Източник: Народен приятел