Как пишем? "Кой" вместо "кого" сред най-често допусканите грешки
Сред най-често допусканите граматически грешки е употребата на кой - кого. Например "Ти на кой каза" е нещо, което слушаме масово и редовно в устната реч, но книжовните норми изискват да се употребява формата "кого". Деепричастията – ходейки, мислейки, четейки, пеейки се предпочитат от днешните българи, най-вече с такива изрази да започва изречението. Това се смята за маркер за грамотност. Оказва се обаче, че хората не са наясно с условията, при които може да се използва тази форма.
Това е най-масовата грешка, която установява нашето изследване, коментира доц. Руска Станчева пред БНР. Широкомащабно проучване на Института по български език на БАН откроява най-често допусканите граматически грешки при употребата на книжовния език. Анкетата е съдържала 38 въпроса и изследва отношението на днешните българи към книжовния език. Поставен е акцент върху правила от граматиката, при които е налице т.нар. масова грешка. Данните са максимално обективни, обясни ръководителят на проекта доц. Станчева.
Изследването е представително за страната, реализирано е от социологическа агенция "Екзакта". В екипа са участвали и представители на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Изследването много ясно показва, че днес владеенето на правилото за писане на пълен и кратък член далеч не е най-трудното и проблемно правило измежду деветте изследвани, подчерта още доц. Руска Станчева.
75% от анкетираните са посочили, че владеят правилото за "кой" - "кого", но когато се изисква практическото му приложение, едва при 30 на сто са установява познание как да приложат това правило. Чисто възрастово не бихме могли да разпределим кои грешки са типични за Z поколението, изтъкна доц. Станчева. Задължителната матура влияе положително върху овладяването на книжовните норми, отчитат езиковедите. Интернет има отчетливо влияние върху книжовните норми. Той налага т.нар. мрежов модел на комуникация, който за разлика от предишния не е йерархизиран, поясни доц. Станчева.
"Днес всеки, който притежава устройство, с което може да се свърже с интернет, може да направи достояние свои текстове на всички. И се създава представа, че книжовните норми се разколебават в много висока степен, или пък че са променени, а хората нямат представа кога се е случило това", каза специалистът. Дошло ли е време за промяна на книжовните правила?
"Българската езикова общност е умерено консервативна. Тя като цяло не желае промени в правилата. Всеобщото впечатление е, че промяната в днешните правила би означавала до голяма степен профанация на езика", отбеляза Руска Станчева. Липсата на надеждни източници относно правилата в интернет е сред основните причини за неспазването им, отчитат специалистите. Очаква се финансиране от МОН за достъпен онлайн проект за правилата в българския книжовен език и често допусканите грешки.