Всеки втори българин пуши и няма намерение да се отказва
Сред младежите на 19 години вече имаме ядро от закостенели млади пушачи, това коментира председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев пред Дарик радио. Тревожните данни са от първото и единствено по рода си национално представително проучване в България, публикувано от Националната пациентска организация. То е проведено в периода февруари-март 2020 г. и отчита възприятията, запознатостта, нагласите и употребата на всички налични на пазара традиционни и нови тютюневи изделия, както и електронни цигари през последните 12 месеца.
Българинът приема тютюнопушенето като нещо нормално и няма намерение да се отказва. Дори коронавирусът не е бил достатъчно стресиращ за повече пушачи да спрат цигарите.
Хората осъзнават вредата и риска за здравето си от всички тютюневи изделия, но 44% от всички пушачи не възнамеряват да се откажат, а 37 % са направили безуспешен опит през миналата година, показва проучването на пациентската организация.
Трябва ни нова стратегия, настоящата не дава резултат
„Това, което много държави направиха, а ние в България закъсняхме, е да сменим подхода и стратегията към пушачите, за да им помогнем“, казва д-р Хасърджиев. Според него забраните и ограниченията за тютюнопушенето, вдигането на акцизите, програмите и кабинетите за отказване от цигарите не са дали никакъв положителен резултат през последните 10-15 години. Проваляме се и в училището, и в семейството, подчерта още той.
„Трябва да предложим алтернативи на тези, които не могат, не желаят или безуспешно се опитват години наред да се откажат от тютюнопушенето, за да намалим вредата и риска“, категоричен е председателят на Националната пациентска организация. Той дадe за пример Великобритания, която със своята проактивна държавна политика насърчава употребата на изделия, които съдържат никотин, но не и катрани. „Там вече отчитат сериозен спад на употребата на традиционни цигари, особено след навлизането и на бездимните тютюневи изделия, които не горят, а нагряват тютюна“, обясни още д-р Хасърджиев.
У нас изследването показва, че 9% от българите използват предимно бездимни нагреваеми тютюневи изделия, 2% – предимно електронни цигари. Все още има противници на новите алтернативи, но те не се обосновават с научни данни, изтъкна още Хасърджиев.
„Дори Американската агенция по храните и лекарствата определи бездимните продукти като по-безвредни в сравнение с цигарите и като полезни за общественото здраве. Говорим за
продукти, които биха могли да помогнат на всички жертви на зависимостта да се справят по-лесно
Хасърджиев даде и личен пример как от заклет пушач с дългогодишни опити да се откаже от цигарите и вече 2 години ползва бездимните алтернативи и то все по-рядко.
„В медицината не е нова практика една зависимост да се лекува с друга. Метадоновите програми са точно такъв тип терапия. След като хероиновата зависимост може да се лекува с метадон, защо да не може да създадем нови програми към всички пушачи, които не могат да се откажат с традиционните методи, за да намалим вредата от цигарения дим, който е големия убиец?“
Според Хасърджиев решението на проблема с „голямото пушене на българина“ и произхождащите от това смъртоносни заболявания се крие в изграждането на модерни програми за редуциране на риска. Те могат да бъдат водени от лекари, специалисти и психолози, които да включват освен традиционните методи за отказване от тютюнопушенето, така и употребата на бездимните продукти, с което да се намали риска от цигарите и вредните вещества в техния дим.