Времето на Лукашенко да си тръгне спокойно и кротко е отминалo безвъзвратно
Това, което се случва на Лукашенко в момента, показва две неща, които биха му били ясни, ако се учеше от историята. Но малцина се учат от нея. Поради този факт и той, и всеки друг като него (Борисов включително), не разбира, че времето му е изтекло, че моментът, когато е можел да си тръгне спокойно и кротко, е отминал безвъзвратно. И не на последно място – че каквито и добрини да си направил на страната си, никаква благодарност не бива да чакаш. Ще те изритат, напсуват, охулят, че накрая може и в кауша да те вкарат.
А Лукашенко стори страшно много добрини на страната си. Е, и някои глупости, но никой не е идеален. Той успя да спаси беларуската икономика от косматите ръце на лакомите глобалистично-либерални олигарси – и от страна на евроатлантическата мъгла, и от страна на Русия. Отвсякъде го притискаха най-разнообразно – първите с любимите си санкции и пари за разните продажни НПО-нца. Вторите – с познатия руско-имперски натиск по всички направления. Но Лукашенко не приватизира нито едно предприятие. Затова и в момента в беларуските магазини за електроника има всякакви LCD, LED и прочее телевизори с щемпела Made in Belarus, които са също толкова добри и много по-евтини от моделите на глобалистичната мъгла, но това е само един много дребен пример всред многото други, който лично на мен ми направи голямо впечатление, когато бях там. Всеки, който е поискал да си прави завод – моля, нека дойде и си го построи, но наготово нито едно предприятие не бе продадено, за да бъде след това източено и закрито, или префасонирано в замърсяващо производство, което голямата западна компания е изнесла в подчинената Източна Европа, за да трови местните аборигени и да щади собствените си граждани, чийто човешки материал е от по-високо качество.
В един момент глобалистичната мъгла вдигна ръце и почти се отказа да подчинява Беларус, макар да ѝ бодеше очите на европейската карта. Дори Путин, който никога не дава заден, се отказа да присъединява Беларус, като основен вариант да продължи да е президент в нарушение на руската конституция. След като цялата минала година притиска Лукашенко в ъгъла, накрая отхвърли с омерзение този вариант и се насочи към резервния – смяна на конституцията и зануляване.
Лукашенко не се подчини на глобалистичната мъгла да затвори страната си по време на т. нар. пандемия. Икономиката на Беларус бе спасена. В резултат обикновените хора там живеят много по-добре от богатата на всякакви ресурси Русия, а за сравнение с членката на Брюксел и присъединяваща се към всеки подаден от глобалистичната мъгла морков България въобще и дума не може да става. Независимо от това какво говорят (и ще напишат като коментар тук долу) онези, които са просто много пристрастни или са си промили мозъка до степен да не могат самостоятелно да разсъждават.
Но времето на Лукашенко е изтекло. В крайна сметка за 26 години всичко омръзва. Естествената реакция на отегченото население сега ще бъде използвана с всички познати лостове и на глобалистичната мъгла, и на путинските спецслужби (частни и държавни). Крайният резултат ще е това, което ни се случи на нас, когато получихме същото през 90-те – разруха на опазеното до момента и разграбване. Лукашенко вероятно ще си подправи и тези избори, за да ги „спечели“. Отвън ще му се организира кооперативен глобалистично-руски майдан. Той ще прати танковете по улиците. Накрая военните и полицията, чиито шефове ще бъдат купени от руско-глобалистичната мъгла, ще изоставят вожда си. И ще почне разграбването и разрухата на всичко онова, което е било спасено през всичките тези години. В Русия наричат това време „лихие девяностые“ (мръсните 90-те). Ние го наричаме „Виденова зима“. Не знам дядките банкери горе в мъглата, които направляват тези процеси, как точно си го наричат помежду си. Но сигурно накрая вдигат наздравица за поредния успех.
Единственият политик в цялата история на света, който сам се е оттеглил от властта, е Луций Корнелий Сула. След като е приключил с мрънкачите от опозицията, които нищо конструктивно не предлагат, и с останалите врагове на страната си, след като я е вдигнал на крака и я е докарал до блестящо състояние, просто се е оттеглил кротко от политиката и е бил така уважаван, че дори се е движел без охранители. Но никой не се учи от историята.
*Текстът е от фейсбук профила на журналиста Божидар Божков, заглавието е на редакцията
ата
Достигна нов връх в творчеството си!
Това е най-добрата анархо-комунистическа, анти-прогресивна, мракобесно-средновековна повърня, която си писал!