Българите подкрепят протестите, но не искат предсрочни избори

Българите продължават да не харесват властта и да искат промяна, но не държат на предсрочни избори. Протестите като цяло се подкрепят, макар да няма увереност, че ще успеят. Това сочат данните от последното проучване, проведено от „Галъп Интернешънъл”.

„Изследването е направено в периода между 22 и 24 юли. Анкетирани са 800 души на възраст над 18 години по метода на телефонното интервю. То обаче не отразява последните развития от протестите и последния разговор, за който се смята, че е на министър-председателя Бойко Борисов. Такъв тип сондаж може да даде основната структура на мненията по определени въпроси и да породи хипотези за размисъл”. Така обясни последното проучване на „Галъп Интернешънъл” в ефира на „Здравей, България” социологът Първан Симеонов.

„Протестите за оставка продължават да се подкрепят. Преди седмица показахме, че 58% са за оставка, а сега процентът изглежда сходен – 59”, уточни социологът. 

„В същото време обаче, когато стане въпрос за предсрочни избори, мненията се разделят. Превес има нежеланието. Това, най-общо казано, означава, че генерално има напрежение срещу властта в България, а протестите се подкрепят, но когато стане дума за предсрочни избори има неохота”, добави Симеонов. 

В „Тази сутрин“ по бТВ пък политологът Даниел Смилов каза, че слабост в позицията на премиера Бойко Борисов е, че избягва основните въпроси, които протестите поставят - те са свързани с корупционни скандали, а отговор все още няма.  

„Хората знаят за какво са протестите. Не мисля, че става въпрос за условен рефлекс, като има протест - да се подкрепя“, добави той.

Смилов уточни, че протестите са подкрепени от обществото, както сочат и проучвания, но подкрепата е за основните искания на недоволството - оставка на кабинета и главния прокурор.

Той коментира, че по закон и конституция на премиера му е вменено да дава оценка как функционират институциите и има правомощия да инициира процедури, ако смята, че не работят както трябва.

“Конституционният съд казва, че президентът е защитен от преки действия срещу него от страна на прокуратурата и той не може да бъде арестуван или подслушван. Прокуратурата може да работи по казуси без да повдига обвинения и да прави формални проверки - да трупа информация и доказателства, които да използва, когато му изтече мандатът”, изтъкна той.

По думите на Смилов съдът е разширил понятието за държавна измяна - освен, че включва престъпления срещу републиката, но и шпионаж, например.

“За правителството е удобно да представи протестите като президентски, но те всъщност не са. Виждаме, че имаме формално една конституция, но в главите на определени политици нещата са съвсем различни”, продължи той.

Политологът Стойчо Стойчев пък каза, че радикална мярка, като блокиране на кръстовища от протестиращи, винаги крие рискове.

“Когато всеки ден е блокирано кръстовището, то става част от ежедневието и няма въздействащия ефект на протестна акция, по-скоро досадата да се заобикаля едно препятствие”, обясни той.

Според него подкрепата към протестите, но нежеланието за предсрочни избори се дължи на автоматизма, с който човек казва, че подкрепя недоволството, защото съществува социална нагласа, че това е нещо справедливо.

“Хората започват да се замислят чисто практически, ако има предсрочни избори и какво ще стане, ако те са на пролет. Важно е когато премиерът бяга от основния въпрос, но спазва линия на поведение да не се меси или коментира процесуално избора на съдии и прокурори във ВСС”, продължи той.

Според Стойчев президентът Румен Радев може да се определи като неформален лидер на протестите.