Невероятната история на Кристиян, с когото съучениците се подиграха на бала! Днес е успешен ИТ спец с огромна заплата

Преди 4 години историята на Кристиян, абитуриентът, който съучениците от Втора английска гимназия в София подритваха и не намериха място да качат в колите си за бала, трогна България. Крис се оказа от бедно семейство, изгледан е само от майка си, която бе теглила кредит, за да му осигури приличен бал и кандидатстване в Софийския университет.

Ето какво се случи днес с Кристиян, препубликуваме историята, написана от колегите ТNS.BG До съучениците на Кристиян, помните ли го?

Днес вече 4 години от както вие поехте по пътя на живота имаме новини за вас! Помните ли Крис за който не намерихте място в нито една кола, помните ли тази душица на която се подигравахте колко е загубен и смешен и така 4 години? Ами минаха вече 4 години от завършването ви, днес Крис е успешен IT специалист и изкарва докато добавя най-престижните дипломи в IT сектора някъде към пет пъти повече от вас. А вие? Вие все още го играете на мутри и кифли с парите на родителите ви! Поздрави и за класната за отношението и с което възпита мутри и кифли, а Крис - Крис е добре 

“Бал 24.05.2016г. Наблюдаваме момчето със светло синият костюм. Чудех се дали да пиша, но съм доста огорчена и разочарована, затова реших да споделя какво се случи. Пред блока ни се "изсипа" цял клас абитуриентите с луксозни коли, джипове, лимузини, коя от коя по-луксозна.

Всичко беше хубаво, хората се забавляваха, брояха от 1 до 12 , абе всичко както си му е реда. Заваля и се скрих под козирката, целият клас вече беше в апартамента на съседката ми/тяхната класна, когато пристигна пеша закъснялото момче със светло синият костюм. Отворихме му входната врата, казахме му къде да се качи,той благодари и приключихме. Добре де, стана време да тръгват към хотела, излизат всички, качват си се по колите....и си заминават. Изпращам ги аз като типичната клюкарка, и виждам отново момчето със синият костюм да ходи пеша по улицата надолу. Питам съседа ми, далече ли е паркирал човека който го кара, при което чувам отговор който ме шашна, стъписа.

"Ами не, той е пеша, отива към метрото." Викам......МОЛЯ?!? От там газззз към нас, оставям кучето си, грабвам ключовете от колата и с 300....да го догоня. Намерих го, тъкмо щеше да пресича, почнах да бибиткам, отварям вратата викам : " Влизай, днеска си с мене". Къде се намира хотела?? Момчето влезе притеснено, ами хотела е след Хемус по бул. Черни връх....викам добре. Аз карам, Вие ще ме упътвате.

Тръгнахме и питам, защо не питахте дали някой не може да Ви вземе с тях? Ами питах ги, всички ми отказаха. В едната кола били само момичета, в другата класната, а другите ми казаха : " Бегай от тука бе, разкарай се". Ейййй викам да няма места, а тази лимузина??? А другите джипове, как пък едно място не се намери??? Как може да са толкова озлобени и егоистични??? И той вика, ами не можем да ги съдим, такива са, каквито са си и се усмихна. За момент се замислих, как са го изпратили горките му родители,тихо кротко с метрото.... без обичайното бибиткане,балони,броене.... та той нямаше дори чадър. Добре, че спря да вали. Само защото момчето не се държеше като другите : - Просташки,грубо,невъзпитано и защото беше свит, срамежлив и притеснителен,никой не го покани в колите си които бяха взели " Под наем", нали се сещаш... големите гъзари. Та хвана ме яд на днешната младеж, как само го отбягваха.......и к'во като е по-беден? Аз пък си му бях дама на бала и си го закарах до хотела! През цялото време ми благодареше....миличкият. Почувствах се щастлива, че макар и с малко съм помогнала. Тези с които е учил толкова години се направиха,че не го познават,а аз която дори не го познавах,се радвам,че се запознах с такава чиста душа, с такова възпитано момче. Колко заслепени са хората....

Спасихте от дъжда - вашите скъпи дрехи, прически,грим и обувки, но оставихте момчето да ходи пеша към метрото, валейки го дъжд, ходейки с наведена глава в един от уж най-щастливите му дни, неговият бал. Поздравявам те Кристияне, че не свали усмивката от лицето си....нито веднъж. 

Автора на тази случка е: В. В. (Автора не желае да се споменава кой е, за това оставяме само инициалите му)