КНСБ и КТ „Подкрепа“ с резерви към протестите, нямало как да се направи национална стачка

Основните синдикални организации у нас нямат официални позиции по отношение на протестите срещу правителството, срещу премиера Бойко Борисов и срещу главния прокурор Иван Гешев.

Днес в сградата на Министерския съвет се проведе заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. На дадена след това пресконференция „Флагман“ попита синдикатите как се отнасят към призивите на протестиращи за националната стачка. Президентът на КНСБ Пламен Димитров обясни, че утре имат заседание на висшия си орган и са свикали всички техни федерации, за да излязат с обща позиция.

„За мен протестът има много лица. С някои изцяло се солидаризирам“, коментира Димитров. Той обясни, че правото на протест трябва да бъде гарантирано.

Причината за протеста можело и да е друга, но в основата му лежала социалната област.

През последните месеци напрежението се нагнетило от част от министерствата заради мерките (вероятно, свързани с коронавируса Covid-19).

Димитров нямало как да не се солидаризира с младите хора по площадите, които искали по-добър живот.

„Всички искаме по-добър живот в България. В същото време не мога и няма как да не кажа, че ние сме категорично против насилието, каквото и да е то, откъдето и да идва – от футболни фенове; от агитки, платени от някой си; или пък от полицията“, коментира още президентът на КНСБ.

Властта трябвало да чуе какво искат хората по площадите. Според Пламен Димитров обаче искането за конституционна реформа е невъзможно, защото нямало как да се получи мнозинство за такова нещо в парламента – дори и в бъдещия, който според социолозите щял да е „раздробен“.

„Други (искания) обаче са изпълними – които са свързани с икономическите мерки, и тук някои министри имат да отговарят директно в момента“, коментира Димитров.

Според него здравният и икономическият министри трябвало да отговорят защо не са били удовлетворени очакванията на хората.

На протестите обаче икономически искания на практика няма. На тях се настоява основно за оставката на премиера Бойко Борисов и на главния прокурор Иван Гешев заради обвинения в беззаконие и нечисти обвързаности. Това изобщо не бе коментирано от президента на КНСБ.

Пламен Димитров иначе обясни, че имало опозиционни лидери, на които мястото им не било на протестите. Той обаче не спомена имена.

Димитров настоя правителството да изпълни бързо ангажименти, поети спрямо синдикатите, независимо колко време му остава да е на власт.

След повторен въпрос за исканията на протестиращи за стачка, Димитров обясни, че няма такава законна възможност.

Единствената допустима форма била - стачка на работниците срещу работодателя им. Според президента на КНСБ обаче не е спазена Конституцията.

Законът бил 30-годишен и не отразявал конституционни промени, според които „правото на стачка на българските работници и служители е за защита на техните социални и икономически интереси, които далеч надхвърлят да протестирам само срещу моя работодател в предприятието“.

„Така че конституционната норма казва едно, законът за уреждане на колективните трудови спорове казва друго“, обясни Пламен Димитров. Поне 15 години синдикатите настоявали това да се промени, но то не се случвало, защото хората на власт нямали интерес.

„И сега няма правна уредба нито за отраслова, нито за браншова стачка, нито за национална стачка. Няма такава правна уредба“, заяви Димитров.

Досегашните стачки от началото на прехода били всъщност сбор от стачки в предприятията.

Хората от „Отровното трио“ - адв. Николай Хаджигенов, проф. Велислав Минеков и Арман Бабикян, които са сред организаторите на протестите и зоват за национална стачка, досега не били потърсили контакт със синдикатите.

„Много моля, който се вживява в такива роли – аз съм ги видял доста през тези времена, бързо пламват и угасват... Нека да знаят, че синдикати е имало 140 години и ще има и след тях. И ако искат някакво партньорство с нас – добре дошли да говорим какво точно искат. Но национална, генерална стачка като понятие, поне юристите трябва да знаят, че няма“, каза Пламен Димитров.

Освен това никой не можел да разпореди на някого да прави стачка.

Този вид протест можел да се проведе само в предприятията поотделно и при 50% желание на работниците.

Ваня Григорова от КТ „Подкрепа“ каза от своя страна: „Да, и в „Подкрепа“ все още няма обсъждане на тази тема. Камо ли да има приета позиция на синдиката като цяло. Синдикатът се състои от десетки хиляди работници и няма как едно управленско звено да вземе решение от името на всички тях."

Стачка обаче означавало само спор между работник и работодател.

„Колкото до протеста – той има социални корени и беше според мен резултат на това, че мерките се забавиха, не стигнаха до нуждаещите се. Но детонаторът беше това, което се случи миналата седмица. В този смисъл, смятам, че напрежението вече не е толкова социално, колкото прокурорско. А това е извън нашите теми“, заключи Ваня Григорова.