Как се плащат наеми по време на COVID-19?

Наемите са един от най-сериозните режийни разходи на бизнеса. Докато у нас 80% от хората имат собствено жилище и сравнително много по-малък дял от хората /незначителен спрямо европейските страни/ плащат наем за апартамента си, огромен процент от бизнеса се подвизава в чужди имоти, пише trafficnews.bg. Проблемът е, че докато по време на т.н. извънредно положение запорите върху сметки и имоти и дори тръжните процедури бяха забранени, то това категорично не означава, че бизнесите, част от които забранени за същия период, не трябва да си плащат.

Противно на общото схващане ресторантьорският бранш, който е един от най-засегнатите по време на пандемията, се държи в голямата си част от обикновени хора. Статистиката сочи, че 65% от фирмите в бранша са семейни, подчерта Ричард Алибегов, председател на Асоциацията на заведенията. Именно затова той посочи, че идеята с намаляване на ДДС може да поддпомогне голяма част от бизнеса и буквално да му позволи да оцелее.  Така за изминалите месеци на забрана, тези обекти не просто бяха на нулата, но генерираха огромни загуби - битов сметки, наеми, част от тях и персонал.

Другата централизирана политика е за опрощаване на наеми за общински и държавни помещения /на всички забранени със закон бизнес начинания/, както и различни мерки за намаляване или гратис тротоарно право, и то не само за изминалите месеци от март до сега. Но каква част от бизнеса използва общински или държавни имоти? Малка. И с какво те са по-различни от всички останали, които се помещават в имоти частна собственост? Реално няма никакъв общ сигнал за частните взаимоотношения между наематели и наемодатели. Няма как да има държавна намеса в тези частни бизнес отношения, повече от ясно е. Подобно предложение за помощ и "регулиране" е подавано не веднъж от Асоциациите на ресторантьори, ала властта и финансовият министър Владислав Горанов бяха категорично - няма такъв държавнически механизъм, няма как да има и такова вмешателство. От друга гледна точка, защо държавата не отправи ясно послание към народа, чиито членове често дори са и от двете страни на това взаимоотношение. Че всички сме в един кръг, от който не можем да излезем победители, ако не сме солидарни.

Че трябва да се търси баланс между личния интерес и интереса на инвеститора. Не просто защото сме хора, а защото същият този инвеститор е сериозен данъкоплатец. И защото ако той фалира и си тръгне, едва ли скоро ще намерим друг наемател. Наемодателите обаче имат своите основания да не искат да направят компромис по отношение на размера на наема.  Някои от тях изплащат ипотеки или заеми, на тях кой ще им (о)прости дълговете? И докъде би стигнала тази взаимопомощ? До крах на цялата финансова система? А до какво би довел пълния непукизъм и нежелание да се коментират стойностите на наемите? До редица фалити и крах на икономическата система? И нима двете ситуации не са двете страни на една монета?

Заради очакван взривоопасен ръст на фалитите и буквална невъзможност на хората да плащат наеми в Германия, правителството в Германия въведе подобни мерки като у нас - до 30 юни наемодателите нямат право да изгонят закъснели наематели. Какво правим обаче нататък, защото това прилича поразително на мораториум на кредит, който в един момент изплащаш. Този път обаче с лихви, натрупани дългове и в крайна сметка често с много по-ограничени в настоящия момент възможности. Заведенията в момента работят с от 50-80% спад на оборотите. Предвид свитото потребление не е много сигурно, че това скоро ще се регулира.

Проблемът обаче не е само за тях, но и за всички занимания и учредения за деца – от детски центрове до образователни и творчески курсове, кина, театри, галерии, всички обекти в молове като цяло, магазини и много други обекти. Много от тях не са постигнали договорки за намаляване на наемите, а ако са успели, то говорим за по-скоро символични 10-20%. По-редки са случаите, в които ставките падат до 50%. От друга страна никой не иска да сменя обекти, в които е инвестирал за ремонт, дизайн и оборудване сериозен финансов ресурс. Към момента Българска ритейл асоциация се опитва да постигне цялостно решение за всички обекти в молове и ритейл паркове, но все още няма постигнато споразумение.

Дали ще има обща воля за оцеляване или движеща сила ще продължи да бъде за съжаление битуващото схващане, че предприемачите и от главно от потърпевшите бизнеси са достатъчно богати,  за да понесат всеки удар, предстои да разберем.