Петър Кънев: Ресторантьорите дали са си направили добре сметката? 9% ДДС ще им излезе солено

Намаленият ДДС за ресторантьорите вероятно ще им излезе солено. Такава прогноза прави председателят на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм Петър Кънев – бургаски депутат от „БСП за България“.

„Аз не знам ресторантьорите, които непрекъснато седяха около управляващите - един ден при министър Ангелкова, един ден при министър Караниколов, на третия при премиера Борисов, дали са си направили добре сметката. Дали накрая ще са на плюс от предложението за ставка от 9%. Първо, защото те проспаха искането на финансовия министър за осигурителния праг, който да стане 800 лв. Дори да приемем, че не са заети 300 000 души, а само 100 000 души, пресметнете, че увеличените вноски носят допълнително 100 млн. лв. за хазната. Освен това, може да се окаже, че ако бъде приета тази отстъпка, ще предизвика обществена и държавна реакция. Аз отсега виждам какво стълпотворение на НАП, пожарна, ХЕИ и който още се сетите ще мине през ресторантите. Струва ми се, мярката ще им излезе солено“, казва Кънев в интервю пред “24 часа“.

По повод предложението на правителството за държавни бензиностанции, бургаският народен представител коментира: „Първата стъпка за бензиностанциите е многопластово решение с икономически, политически и пиар ефект. Тя има и много полезен ефект - покрай нея започнаха да излизат добри идеи. Например за създаване на държавно аптечно предприятие, което да се грижи за лекарствата за деца и пенсионери, т.е. там, където държавата така или иначе присъства като финансиращ орган. Така ще могат да се създадат малки, мобилни аптеки, които да достигнат до далечните села. Проблемът с лекарствата е много голям. Да вземаш 200 лв. пенсия и да даваш половината за лекарства, е и реален проблем, който чака решение.“

Според Кънев държавата наистина се завръща (в икономиката – б.р.) и в това няма нищо изненадващо.

„Кризата показа, че и бизнесът, и хората се обръщат към нея в критични моменти. Това се случва не само у нас, виждаме го в Германия, Франция, Холандия и много европейски държави. И това не е социализъм по никакъв начин. Разбира се, това трябва да става бавно, внимателно, защото пазарът има свои правила. В последните години балансът между държавните и корпоративните интереси се загуби", коментира бургаският народен представител. 

Той смята, че освен държавата, местните власти също трябва да възвърнат ролята си в някои сегменти.
„Груба грешка беше изхвърлянето на общините от целия ютилити сектор, от сектора на битовите услуги за населението. Време е да се помисли за връщането им като концесионери на водата, на боклука, на охраната, т.е. неща, които в цял свят са общинска структура. Същото е и с концесионирането на плажовете. Прехласваме се по гръцките плажове, но те в по-голямата си част са общински. Защо да не се помисли и за създаването на държавно издателство за учебници, което да държи авторските права, защото, който държи правата, определя и цените. Изобщо има много теми, по които, вместо да се въртим в кръг, е време да вземем решения. Разчитам на чувството за самосъхранение на политическия и бизнес елита ни“, казва Петър Кънев.

По думите му проблемът не е в собствеността, а в начина на управлението й.

Попитан за връзките между бизнеса и държавата в ситуация на кризи, Кънев дава примери от чужбина: „В последните месеци покрай пандемията държавата влиза като временен акционер навсякъде. Виждате - в “Ал Италия”, в “Ер Франс”, в “Луфтханза”, у нас - създаването на Държавна петролна компания. Така темата за държавата и частният бизнес отново излезе на дневен ред и разпали стари спорове. Помните, че покрай молбата ни за членство в ЕРМ- 2 бяхме притиснати от ЕС и Европейската централна банка (ЕЦБ), като едно от условията беше приемане на закона за публичните предприятия. Години наред не само аз, но и доста колеги сме повдигали темата за бордовете. В езика ни трайно се настани думата “бордовак” и бързо стана обвеяна със слава на поредните партийни активисти, които трябва да бъдат на хранилка. Това беше една от причините ЕЦБ да поиска да приемем консултации за държавния мениджмънт. Законът е факт. Друг е въпросът, че наредбата, която преди десетина дни мина на обществени консултации, има неща, които ме карат да съм умерен песимист за прилагането на закона.“

На въпроса - какви дефекти вижда в нея, шефът на икономическата комисия отговаря: „Начинът, по който в нея са предложени комисиите, които извършват избора на мениджъри, отново предполага, че решенията ще бъдат субективни. Което често означава грешни. Тук възниква една друга тема, която също поставям отдавна. За участието на опозицията, независимо коя е тя, като коректив на управлението в държавни предприятия. В интерес на истината в много държави по закон специализираните комисии за контрол над бюджета например се дават на опозицията. Аз не виждам нищо лошо в това надзорните съвети в големи държавни конгломерати да бъдат доминирани от опозицията, за да може всяка управляваща партия да има контрол.“

Според Кънев икономиката у нас става все по-неефективна.

„Моделът, по който вървим вече 10 години, е изчерпан - тук цитирам и вицепремиера Томислав Дончев, и финансовия министър Владислав Горанов, и икономическия Емил Караниколов. Политическата класа трябва да прояви ум и разум, за да може в следващия парламент да има промяна. Този парламент вече съм го отписал“, казва бургаският депутат.

По думите му, с крехко политическо мнозинство е абсурдно да приемеш закони и решения за важни структурни реформи, без да ходиш по свирката на малки партньори с големи претенции, които ти осигуряват мнозинството.

„Затова очаквам следващият парламент да се заеме с важни реформи като данъчна, административна, здравна, образователна. Макар че пандемията показа, че имаме доста здрави сили в последните две“, добавя Петър Кънев.

По отношение на данъчната система той казва: „Аз съм горещ привърженик на пропорционалното облагане. Разбира се, трябва много балансирано да се направят всички изчисления, тъй че да не срутим фиска. Мисля, предложеното от кабинета Орешарски т.нар. правило Обама за освобождаване от облагане на минималната заплата, което се отнасяше не за 3 милиона и половина работещи, а само за онези 300 хил., които получават най-ниската заплата, работеше добре. За съжаление, веднага след като си отиде Орешарски и финансов министър стана Симеон Дянков, то бе ликвидирано.“

Според Петър Кънев говоренето за ДДС трябва да спре, а данъчната реформа да се отложи за следващото Народно събрание, тъй като „този парламент, с това крехко мнозинство и непрекъснат пазарлък е изчерпал себе си“.