Космически измислици, в които може би вярвате

Oмръзна ли ви да четете статии и анализи, посветени на пандемията от COVID-19? Ако отговорът е да, имам предложение за вас: отделете няколко минути, за да разберете кои са едни от най-често срещаните заблуди, свързани с астрономията. Видима ли е Великата китайска стена от космоса? Защо на Земята има сезони? Има ли Луната тъмна страна, която Слънцето никога не огрява? Отговорите на тези и други въпроси може да научите от следващите редове. 

Великата китайска стена е видима от космоса

Няма как да не сте чували това твърдение. Ако обаче смятате, че е истина, ще трябва да ви разочаровам – не, Великата китайска стена не е видима от космоса. Да кажем, че се намирате на Луната и насочите погледа си към Земята. Какво ще видите? Според астронавта Алан Бийн (част от екипажа на „Аполо 12“), който е бил на естествения ни спътник, ще забележите една „красива сфера, предимно бяла, малко синя, но и с жълти и зелени оттенъци. От подобно разстояние не може да се види нито един обект, създаден от човешка ръка.“ Дори и от Международната космическа станция, която се носи на около 320 км над земната повърхност, стената отново не може да се види с просто око. Е, ако се използва специална техника и атмосферните условия са добри, могат да бъдат направени снимки като тези: 

Космическите обекти изглеждат така, както на снимките им

Да кажем, че винаги сте искали да надникнете в дълбините на космоса и един ден ви се отдава възможността да погледнете през изключително мощен телескоп. Вие затаявате дъх и отправяте поглед към някоя далечна галактика…не искам да звуча песимистично, но най-вероятно ще останете разочаровани. Повечето космически обекти са твърде далечни и трудно забележими, дори и с мощен телескоп. Най-често те изглеждат сиви (като изключим Марс, Юпитер и Сатурн), а някои мъглявини са сини или зелени. Нека не забравяме, че човешкото око вижда всичко в реално време. Камерите, с които НАСА прави своите спиращи дъха фотографии, позволяват да се натрупа светлина, като по този начин изображенията стават много по-ярки и цветовете се изострят.

В космоса няма гравитация

Честно казано, искрено се надявам да не е така, тъй като в противен случай всички сателити ще се разлетят безцелно в космоса, заедно с Луната, Земята и останалите планети в нашата Слънчева система. Заблудата, че в космоса няма гравитация, съществува заради записите, на които се вижда как астронавти се реят в безтегловност на борда на МКС или извън станцията. Причината за това не е липсата на гравитация – всъщност те се намират в постоянно състояние на свободно падане, докато обикалят около Земята. За да избегнат сблъсъка с повърхността на нашата планета, те се движат с достатъчно висока скорост, за да избегнат това (около 28 000 км/ч).

Слънцето никога не огрява обратната страна на Луната

Нищо подобно. Тя се осветява също толкова добре, колкото и страната, която винаги е обърната към Земята. Единствено по време на пълнолуние, когато по-близката до нас страна е напълно осветена, обратната потъва в мрак. Също както и нашата планета, половината Луна винаги е осветена, а другата е тъмна. Когато естественият ни спътник е във фаза първа четвърт, например, ние виждаме осветена само дясната му половина. Ако по това време някой астронавт прелети покрай Луната ще види, че и останалата част от нейното полукълбо е осветена.

Причината за сезоните е променящото се разстояние между Земята и Слънцето

Тази заблуда може да звучи относително логично, но няма абсолютно нищо общо с истината. Причината за съществуването на сезони на нашата планета е наклона от 23,5 градуса на оста на Земята спрямо равнината на нейната орбита. Това означава, че през лятото северната полярна ос на Земята е насочена към Слънцето, което ни дава по-дълги дни и повече директни слънчеви лъчи. През зимата полюсът е отдалечен от Слънцето, което води до по-къси дни и по-малко слънчеви лъчи. Въпреки че нашата планета е с около 3% по-близо до Слънцето през януари, отколкото през юли, това далеч не е достатъчно, за да отчитаме летни горещини в началото на годината.

Преминаването през астероидния пояс между Марс и Юпитер е почти невъзможно

Ако сте почитатели на научнофантастичните филми със сигурност се гледали поне една сцена, в която главният герой преминава през район с огромен брой астероиди, демонстрирайки невероятни пилотски умения. И макар да е възможно някъде във Вселената да има подобни полета, астероидният пояс между Марс и Юпитер изобщо не изглежда по този начин. Той е съставен от милиарди астероиди и планети-джуджета, но те се намират на огромни разстояния едни от други. По изчисления на НАСА, шансът два обекта от астероидния пояс да се сблъскат е около едно на милиард.