Коронавирусът променя начина, по който говорим за икономиката

Подобно на Голямата депресия и Втората световна война, пандемията от Covid-19 ще промени начина, по който говорим за икономиката и публичната политика. Това ще бъде вярно не само за семинарите и аналитичните центрове, но и за езика, чрез който хората обсъждат поминъка и бъдещето си, пише за Financial Times Уенди Карлин, икономист в University College London.

Един от резултатите ще бъде изместването вляво на едноизмерната съвкупност от алтернативи по оста правителство срещу пазари. По-фундаментално последствие би било преосмислянето на тази анахронична дихотомия, за да се включат подходи, които се основават на ценности извън съобразяването с правителствената и индивидуалната печалба, предава investor.bg.

Има прецеденти, свързани с промени в такъв мащаб. След депресията президентът на САЩ Франклин Рузвелт заявява, че „недържащият сметка за нищо друго личен интерес е... лоша икономика” и че „ свободата на нуждата” е една от четирите цели, оформящи политиката. Идеи, които са били противоречиви десетилетие по-рано - че икономиките, оставени на самотек, могат да предизвикат хаос в живота на хората и че правителствата могат да промотират общественото благо - стават обичайни.

С избледняването на спомените от онази епоха, заедно със социалната солидарност и увереността в колективните действия, които тя насърчава, друга идея избуя, обобщена от британския премиер Маргарет Тачър, „Няма такова нещо като общество“, както и тези лозунги от новата ера: „Получавате това, за което плащате“ и „Правителството е просто още една специална група за интереси.“

Начинът, по който говорим за икономиката, ограничава политическата реторика, която оформя публичната политика. Сега имаме още една възможност за фундаментална промяна в езика, който използваме. Covid-19 заедно с изменението на климата могат да бъдат движещите сили на нашата епоха за трансформиране на икономическото мислене, политиките и изборите, който хората правят.

Битката за контрол над наратива вече е в ход. Картината на разгръщащата се пандемия обяснява защо борбата не трябва да повтаря битката между правителството и пазара. Към 20 април над 500 000 южнокорейци са тествани за вируса, ниво, което би било невъзможно да се наложи в едно непокорно общество. Във Великобритания здравният министър поиска на 24 март 250 000 доброволци да окажат съдействие на Националната здравна служба. Набирането бе временно спряно пет дни по-късно, така че първоначалните 750 000 заявления да могат да бъдат обработени.

Наративът, който се появява след пандемията, ще трябва да обхване три истини. Първо, няма как правителството, колкото и да е организирано и професионално, да се справи с подобни предизвикателства без граждански настроено общество, което се доверява на съветите за общественото здраве и спазва върховенството на закона.

Второ, хората, изправени пред голям риск и разходи, действат с изключителна щедрост и доверие. Моделът на аморалния и егоцентричен икономически актьор най-накрая ще трябва да бъде актуализиран.

Друга момента снимка на обществото е причина за тревога: атаките срещу хора от азиатски произход зачестяват. Трябва да се изправим пред трета истина: хората могат да се отнасят с другите както по положителен, така и по отрицателен начин. Този плашещ пристъп на ксенофобия е предупреждение.

Икономическата пандемия от 30-те години (масова безработица и несигурност) е победена чрез нови правила на играта, които донасят незабавни ползи. Обезщетенията при безработица, по-голямата роля за правителствените разходи, участието на синдикатите (в много страни) в определянето на заплатите и новите технологии отразяват анализа и етиката на новото разбиране за икономиката. В продължение на десетилетия споделеният просперитет на "златния век на капитализма" направи тази идея трудна за отхвърляне.

Сега може да видим подобна симбиоза между новия начин на мислене за икономиката и новите политики и институции, които целят справяне с изменението на климата и предпазване от бъдещи пандемии. Първата стъпка ще бъде да се отхвърли представата, че достойният живот в бъдеще може да се ръководи единствено от личния интерес. Трябва да култивираме и дадем сила на гражданските добродетели, които са в основата на много успехи в борбата с Covid-19.

Отворените общества разбираемо не са склонни да предпочитат определени ценности пред други. Ние започваме да осъзнаваме, че нямаме голям избор. Ежедневно се сблъскваме с етични главоблъсканици - от оценяване на студенти, които учат дистанционно при различна интернет връзка, до определяне на това кой да има достъп до обдишватели. Спазването на блокадите ще отслабне, тъй като те несправедливо санкционират онези, които не могат да работят от вкъщи, и трябва да се изложат на заразата или да изгубят поминъка си.

Резултатът е да се направят неизбежни етичните съображения, особено тези за справедливост и солидарност между непознати - ценности, които са от значение както за климатичната криза, така и за пандемиите. Ако възприемем навлизането на моралния език в ежедневните си разговори, колкото и да е неудобно, това ще обогати икономическото ни говорене и ще подпомогне частното и общественото вземане на решения, докато се подготвяме за устойчиво бъдеще.