В 1/5 от фирмите служителите са се трудили от вкъщи

Както в цяла Европа, така и в България, пандемията от COVID-19 оказва значителен негативен ефект върху дейността на стопанските субекти. Преки или косвени загуби търпят 79% от фирмите, най-вече микро и малките, показва втората част от проучването на Алфа Рисърч за икономическите и социални последствия от кризата, проведено сред представители на бизнеса. Общо 21% от стопанските субекти твърдят, че кризата не им се е отразила особено, като при 3,5% от тях се наблюдава дори увеличено търсене на техните продукти или услуги, а малко под 2% са се преориентирали към други дейности и също се справят.

Освен върху тази една пета от фирмите, които са запазили своята дейност и приходи, като относително слаб може да се оцени ефектът от кризата върху други 6,9%, чийто спад е по-малък от 20%. 56,4% обаче декларират свиване, което се движи в интервала 20-50% или 50-90%. 15% декларират 100% спад на приходите си. Въпреки шокът от кризата и спадът в дейността и приходите, мнозинството фирми са положили сериозни усилия за адаптация, организационна промяна, или временно преструктуриране, при които да запазят служителите си и да останат в готовност за скорошен рестарт.

Проучването регистрира изключително детайлна картина как се променят начините на работа на работниците и служителите в условията на извънредното положение: 22,6% от фирмите са запазили същата организация на дейността си, както и преди кризата. Тъй като обаче това са основно средни и по-големи фирми, почти 48% от наетите са в ситуация, в която продължават да работят на пълен работен ден на работното си място, показа паралелното проучване сред гражданите. В една пета от компаниите (21.7%), част или всички служители са преминали на работа от вкъщи (т.нар. хоум офис), което обхваща 8% от заетите, пише Лупа.бг

Служителите във фирмите, които са запазили дейността си, както и в тези, където реорганизацията към дистанционна работа е възможна, са в относително най-малък риск от загуба на работни места, показват и разчетите на мениджмънта в краткосрочен план. Значителен дял от фирмите обаче вече са предприели едно или няколко действия, които пряко се отразяват върху доходите и перспективите за работа на заетите в тях. 18,2% са пуснали служители в платен отпуск, а 17% – в неплатен. Същевременно, 17,9% от фирмите работят със съкратено работно време. Фактът, че сериозна част от икономиката в страната остана отворена и бързо бяха предприети някои антикризисни мерки, е позволил на над три четвърти от фирмите да не съкращават работници и служители до този момент.

Същевременно, макар и бавно, нараства делът на онези, които са принудени да го направят – от 17% в края на март (по данни на НСИ) до 21% във втората десетдневка на април, по данни на представителното проучване сред бизнеса на Алфа Рисърч. Малко повече от половината от тези фирми, 12%, са съкратили част от персонала, а 9.1% – целия. Големите фирми по-често съкращават част от персонала, докато микро и малките фирми, особено в сферите, където дейността беше забранена по силата на извънредното положение и пряко свързаните с тях бизнеси – преобладава съкращаването на целия персонал, макар и той да е само от няколко души.

През този месец и половина от началото на кризата, когато на изпитание бяха изложени на първо място здравната система, но последователно – и социалната, и икономическата, първите предприети мерки, предложени от МТСП, срещат умерено до високо одобрение от страна на собствениците и мениджмънта на фирмите в България. 92% подкрепят и прилагат мерките за предотвратяване на риска от зараза на работното място. Дори и това да създава някои неудобства, или да предизвиква допълнителни разходи, ръководствата на компаниите са убедени в необходимостта от тези мерки и изискват придържането към тях. 55% подкрепят изцяло и още 19,8% – частично, дадената възможност за работа от вкъщи и гъвкавото работно време. 65% (40% – изцяло, 25% – частично) намират за подходяща облекчената процедура за пускане на служители в платен отпуск със заповед на управителя. По-поляризирано е отношението към мярката, станала известна като 60:40.

Подкрепата и тук доминира – 59%, срещу 41% критични мнения, като критиките са основно в посока към още по-висока степен на финансова ангажираност от страна на държавата. Фирмите с голям брой заети в областта на производството, които се надяват на бързо възстановяване на предишните обеми, щом бъде рестартирана европейската икономика, както и фирмите с по-малко преки разходи за дейността си, изразяват най-силно одобрение за мярката 60:40. Тя се оценява като недостатъчна от две групи стопански субекти – тези с прекратена дейност, които нямат свеж ресурс да допълнят оставащите 40%, както и фирми със сезонна или неравномерна заетост, осигуряващи работниците си върху по-ниски заплати. Сред не малка част от фирмите е налице разбиране, че това са мерки в подкрепа на заетостта и доходите на хората и те не могат да бъдат разглеждани като директни стимули за икономическо възстановяване и растеж, каквито обаче на един втори етап вече са необходими. Затова и основната част от предложенията, направени от анкетираните фирми, са в две посоки: Продължаване на мярката 60:40 и в периода след извънредното положение, тъй като възстановяването няма да е толкова бързо и фирмите и служителите ще се нуждаят от подкрепа и през този период;