Белите дробове страдат 15 години след заразата с COVID-19
Белите дробове на пациенти, поразени от COVID-19, могат да останат увредени дори след като заразата е преодоляна, а лечението и възстановяването им може да отнеме 15 години. Това доказва проучване на британския факултет по медицина за интензивно лечение (FICM), съобщава The Sunday Times, цитиран от руския информационен сайт gazeta.ru.
Служители на институцията записали, че много заразени с коронавирус, приети в интензивното отделение, развиват синдром на остър респираторен дистрес (ARDS), възпаление на белите дробове, което пречи на подсигуряването на жизненоважни органи с достатъчно кислород.
В Ухан, където бе огнището на заразата, 17% от всички пациенти с COVID-19, изследвани от 1 до 20 януари, са развили остър респираторен дистрес, съобщи Националният център по биотехнология в САЩ. Друго проучване, публикувано в научното списание The Lancet, твърди, че 29% от пациентите, наблюдавани от средата на декември до началото на януари в Ухан, също са имали ARDS.
FCIM обясни, че коронавирусът възпалява лигавиците на белите дробове, в резултат на което течност от близките кръвоносни съдове изтича във въздушните торбички на органа, което затруднява дишането. Тези, които имат този проблем, може "да се нуждаят до 15 години, за да се възстановят белите дробове", заключават учените.
Сега смъртността от този синдром е 30-40%, заяви Майкъл Матю, замл-директор на Калифорнийския университет в Сан Франциско за медицина и интензивно лечение. „Няма специфично лечение за ARDS. Можете да използвате вентилатора дълго време, за да дадете възможност на пациентите да се възстановят, но те не го правят. Оцелелите с ARDS са с ограничена физическа активност и са в лошо физическо състояние, свързано с тежко загуба на мускулна маса и слабост“, обясни той пред The Sunday Times. Според проучване на Американската медицинска асоциация възрастните хора са най-податливи на ARDS поради по-слаб имунитет.
Факултетът по медицина за интензивно лечение предупреждава, че коронавирусът може да увреди и други органи. „Сърцето може да бъде засегнато - от възпаление (миокардит) до сърдечна недостатъчност“, твърдят учените. Всеки 5-и с коронавирус в Ухан съобщава за сърдечни увреждания, показва проучване, публикувано в научното списание JAMA Cardiology.
Не всички заразени обаче са имали хронични сърдечни заболявания. „Виждаме случаи на сърдечни увреждания при хора с К-19, които преди не са имали хронични сърдечни болести. Но след болестта сърцето им работи трудно“, каза зам.-директорът по превантивна кардиология в Медицинското училище Хопкинс Ерин Мичос.
Според южнокорейския кардиолог Ким Инг Чол има няколко начина за увреждане на сърцето с коронавирус, съобщава The Korea Herald. В първия момент пациентът има ниско ниво на кислород в кръвта или хипоксия. В резултат на това белодробният капацитет за обмен на въглероден диоксид за кислород се компресира, което наранява сърдечния мускул. Второ, жизненоважен орган може да повреди екстремен имунен отговор, наречен буря на цитокини, който атакува здрави тъкани, включително сърцето.
Според последната версия коронавирусът може да действа директно върху сърдечния мускул, като се свързва с протеина на мембраната ACE2 в сърдечните клетки.
Отбелязва се, че инфекцията може да влоши съществуващо сърдечно-съдово заболяване или да причини нови сърдечни проблеми при здрави пациенти, с които след това те ще се борят за живот.
COVID-19 може да причини разкъсване на атеросклеротични плаки в коронарните артерии, последвано от сърдечен удар, а също да доведе до предсърдно мъждене и като цяло до нарушена сърдечна функция, показва проучване на Европейското кардиологично дружество. „Вероятно е дори при липса на предишно сърдечно заболяване сърдечният мускул да бъде засегнат от коронавирусна болест. По принцип увреждането на сърдечния мускул може да възникне при всеки пациент със или без сърдечна недостатъчност, но рискът е по-висок за тези, които вече страдат от болестта“, казва д-р Мохамад Маджид, доцент по кардиология в Медицинското училище Макговърн в Тексаския университет.
Както бе споменато по-рано, коронавирусът навлиза в тялото чрез свързване с рецептор, наречен ACE2 - те се намират не само в клетките на сърцето и белите дробове, но и в бъбреците. Това може да причини увреждане на този орган, каза за в. "Независим" нефрологът от клиниката "Гликман" в Кливланд Джордж Томас. Бъбреците също могат да се увредят поради липса на кислород или кръвни съсиреци в резултат на излагането на вируса в кръвта, заяви президентът на Националния фонд за бъбреците д-р Холи Крамер пред NBC News.
След аутопсия на хора с К-19, изследователи в Ухан открили, че 9 от 26 смъртни случая са с увреждане на бъбреците, а у 7 имало следи от коронавирус. Докладът от проучването е публикуван в медицинското списание Kidney International.
„Това поражда много ясно подозрение, че поне част от острата бъбречна травма, която наблюдаваме, е резултат от директно вирусно увреждане на бъбрека, което е различно от наблюдаваното при избухването на коронавирус през 2002 г.“, твърди пред NBC News Пол Палевски, нефролог в Университета в Питсбърг по медицина.
Междувременно Световната здравна организация твърди, че има малко доказателства в науката за отрицателните ефекти на COVID-19 върху бъбреците. Въпреки това, професорът по педиатрия в Медицинското училище на Дейвид Гефен от Калифорнийския университет в Лос Анджелис Джеймс Чери заяви, че увреждането на бъбреците все пак е свързано с коронавирусна инфекция, но косвено. „Когато имате пневмония, имате по-малко циркулация на кислород и това може да увреди бъбреците ви“, обясни той в разговор с медицинския портал Healthline.