След пет месеца – какво знаем за COVID-19 и кога ще го преборим?

Коронавирусът тормози хората от доста дълго време - няколко негови версии са се появявали през годините. За едни може да се каже, че не са толкова опасни, тъй като предизвикват само настинка. Но два от тях бяха на път да убият много хора, преди да бъдат ограничени - SARS и MERS.

Преди около пет месеца обаче се появи нов коронавирус, който постави SARS и MERS в малкия си джоб. Пандемията от COVID-19 постави на колене почти цялото земно кълбо. Заразените вече са около 2 милиона, а близо 100 хил. изгубиха живота си. А всичко това бе потигнато от един абслютно миниатюрен вирус.

Но за тези пет месеца количеството от знания, което натрупахме за този нов вирус, е впечатляващо. През това кратко време се проведоха безпрецедентно количество проучвания. Светкавично започна и създаването на ваксина, която е на път да бъде изобретена по-бързо от всякога.

Но въпросът е следния - какво знаем за COVID-19 и достатъчно ли е да се справим с вируса и да сложим край на епидемията?

От къде идва Sars-CoV-2 и как се разпространи сред хората?

Почти е сигурно, че вирусът произхожда от прилепи, които са изградили сериозна имунна система срещу подобни заболявания. Тази силна защита кара вирусите да се възпроизвеждат още по-бързо, за да успеят да я преодолеят. Така прилепът се превръща в инкубатор за бързо множащи се и силно заразни вируси. След това, когато тези вируси се прехвърлят към бозайници с по-слаба имунна система, те много бързо се разпространяват из популацията на новите си гостоприемници. Повечето данни сочат, че Sars-CoV-2 е започнал да заразява хората чрез посреднически вид, като панголини.

"Този ​​вирус вероятно е прескочил от прилеп в друго животно, то вероятно е било близо до човек, може би на пазар", казва вирусологът проф. Едуард Холмс от университета в Сидни пред The Guardian.

"И така, ако дивото животно е заболяло от вирус, дошъл от прилеп има голяма вероятност след това вирусът да се разпространи към човек, който е в близост с животното. Тогава този човек ще се прибере вкъщи и ще го разпространи на семейството си и ще пламне огнище", обяснява той.

Що се отнася до предаването на Sars-CoV-2, това се случва, когато водни капчици, съдържащи вируса, се изхвърлят от заразен човек при кашлица или кихане.

Как COVID-19 се разпространява толкова бързо и как засяга хората?

Вирусните частици се вдишва от друг човек и влизат в контакт с клетките в гърлото и ларинкса. Тези клетки имат голям брой рецептори - известни като Ace-2 рецептори. Вирусът има протеинова повърхност, която успява да влезе в рецептора, а през него, той попада в РНК-то ни.

След като влезе вътре, тази РНК той започва да се репликира. След това излиза извън клетката и инфекцията се разпространява. Тук се намесват антителата, генерирани от имунната система на организма, които нападат вируса и в повечето случаи успяват да спрат прогреса му.

"Инфекцията причинена от COVID-19 по принцип е лека и това е тайната на успеха на вируса, казва професор Джонатан Бал от Университета на Нотингам. - Много хора дори не разбират, че са се заразили и затова ходят на работа, по супермаркетите и обществените места, заразявайки другите."

За разлика от него SARS, който също е причинен от коронавирус, предизвиква симптоми при почти всички и кара убиват един на всеки 10 от заразените. В повечето случаи тези пациенти са хоспитализирани и това спира разпространението на вируса сред останалата част от обществото. Но по-лекият COVID-19 избягва този проблем, който води до прекъсване на веригата на предаване.

Защо вирусът убива?

Но макар че е по-лек, това не означава, че COVID-19 не убива. Движейки се надолу по респираторния тракт, вирусът може да стигне до белите дробове, които са още по-богати на Ace-2 рецептори. Много от тези клетки биват унищожени, а белите дробове се претоварват с мъртвите клетки.  В тези случаи пациентите ще се нуждаят от интензивни грижи.

Още по-голям проблем е, когато имунната система на даден човек реагира реактивно и започне да напада и клетките на белите дробове в опита си да се справи с вируса. Този процес може да излезе извън контрол и така възпалението се задълбочава. Това е известно като цитокинова буря. (На гръцки "цито" означава клетка, а "кино" означава движение.) В някои случаи това може да убие пациента.

Защо цитокиновите бури се появяват при някои пациенти, но не и сред по-голямата част от заболелите, не е ясно. Вероятно е някои хора да имат Ace-2 рецептори, които са малко по-уязвими при атака от коронавируса, отколкото тези на повечето хора.

Ще бъдем ли предпазени до живот от вируса, след като се заразим и оцелеем?

Лекарите, лекуващи пациенти с COVID-19, откриват доста високи нива на неутрализиращи антитела в кръвта им.

"Ясно е, че имунната система отговаря на инфекцията от COVID-19", казва вирусологът Майк Скинър от Imperial College London. По думите му, създадените антителата ще осигурят защита срещу бъдещи инфекции - но тази защита няма да продължи цял живот. Според повечето вирусолози, ще сме предпазени само за година или две.

"Същата е ситуацията и с другите коронавируси, които се разпространяват сред хората, казва Скинър. - Това означава, че дори и повечето хора да бъдат изложени на вируса, той вероятно ще се превърне в ендемичен - което означава, че ще видим сезонни пикове на това заболяване."

Накратко - вирусът ще бъде с нас известно време. Но може ли да промени своята вирулентност? Някои изследователи предполагат, че тя може да стане по-малко смъртоносна. Други твърдят, че може да мутира, за да стане по-опасна. Според Скинър трябва да разгледаме тази пандемия от позицията на вируса: "Той се разпорстранява много добре по света. Справя се добре. Промяната няма да му донесе полза."

"В крайна сметка именно разработването и внедряването на ефективна ваксина ще ни освободи от заплахата от COVID-19", казва Скинър.

А кога ще имаме такава ваксина?

Списание Nature съобщи, че са започнали 78 проекта за разработване на ваксина по целия свят. Сред проектите, които са в ход, са ваксинална програма, която е в първа фаза на тестове в Оксфордския университет, два са в американските биотехнологични корпорации и още три в китайски научни групи. Много други разработчици на ваксини казват, че планират да започнат тестове върху хора тази година.

Този забележителен отговор предизвиква надежда, че ваксина срещу COVID-19 може да бъде разработена за доста кратко време. Ваксините обаче изискват мащабни проучвания за безопасност и ефикасност, а това е ужасно дълъг процес. За това някои учени предложиха начин за ускоряване на процеса - чрез умишлено заразяване на доброволци с вируса, за да се определи ефективността на ваксината.

"Този ​​подход има рискове, но има и потенциал да ускори тестовете на ваксината с много месеци“, казва Нир Ейал, професор по биоетика в университета в Рутгерс.

Доброволците трябва да бъдат млади и здрави, подчертава той: "Те ще бъдат внимателно наблюдавани и ще имат достъп до интензивни грижи и всякакви налични лекарства."

Резултатът може да бъде ваксина, която ще спаси милиони животи, а тя ще е готова за употреба за много по-кратко време от тази, преминала през стандартните три етапа на тестове. Ала умишлено заразяване на хора, по-специално доброволци, на които биха били предоставени плацебо ваксини като част от изпитанието, е противоречиво.

"Ще трябва да обмислим това много внимателно, казва професор Адам Фин от университета в Бристол. - Младите хора може да искат да се включат в подобен експеримент, но това е вирус, който убива по-странния млад човек. Все още не знаем защо. Въпреки това третата фаза на изпитване е далеч, така че имаме време да осмислим идеята внимателно."