Д-р Ангелов: На връх Шипка се решава съдбата на България, опълченците обръщат хода на войната

На връх Свети Никола, който днес се нарича Шипка, през 1877 г. се решава съдбата на България. Тук българските опълченци и руските войници, чиято численост общо е 7500, брани проходите и спира 30-хилядната орда на поробителя. Ако армията на Сюлейман паша бе преминала през прохода, изходът на войната щеше да е различен и българските градове на север от Стара планина щяха да бъдат опожарени. Това каза пред бТВ директорът на Музея „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов.

На въпроса на водещият на „Тази сутрин“ Антон Хекимян как успяваме това свято място да не го оскверним, историкът отговори, че връх Шипка е емоционално свързан с българския народ. Поради тази причина изкачването до паметника на свободата и до местата, където е решен изхода от освободителната руско-турска война е като на хаджилък, добави д-р Ангелов. 

„След успешния поход на ген. Гурко, се стига до сражението при Стара Загора, което е неуспешно за руската армия. Това налага бързо организирано отстъпление на север, като настъпващата войска на Сюлейман паша е достатъчно добре подготвена, многобройна и отлично въоръжена, за да може, ако премине някой от проходите, да обърне хода на войната. Поради тази причина решителното сражение се състои тук в района на Шипченския проход“,  добави той.

„Руско-българският отряд, който защитава прохода, в най-критичния момент от сражението достига 7500 бойци, а турската армия е от 30 000 души, като превъзходството в артилерията е много в полза на противника. Отбраната е организирана около върховете Свети Никола, Орлово гнездо и Шипка. Тук се разразява най-драматичното сражение на 11 август 1877 г., възпято от поета Иван Вазов в одата „Опълченците на Шипка“, зави д-р Ангелов. 

„Върхът, на който е изграден паметника на свободата и около който е била изградена предната позиция на отбраната, до 1951 г. се нарича Свети Никола. След това е прекръстен на Столетов връх и през 1957 г. става Шипка. Затова сега имаме два върха, които носят едно и също име“, уточни той.

„На 9 август, когато започва турския щурм, основните сражения се развиват тук. Проведени са няколко атаки, но всички са отбити от нашите защитници. На 10 август пашата прегрупира своите сили, за да се стигне до решителното сражение на 11-ти, като основните усилия на турската войска са насочени към овладяването на връх Шипка и пътят към Казанлък“, обясни историкът. 

„Намеренията на Сюлейман паша са били да се насочи към Плевен, където е била блокирана армията на Осман паша. Ако това се бе случило, съотношението на силите щеше да е в полза на турската страна и така щеше да бъде решен изхода на войната. Развоят на събитията щеше да е различен“, коментира той.

„В голяма степен българските опълченци решават изхода на войната. Вероятно причината за това е голямата мотивация, с която те са се сражавали. За себе си имам едно обяснение: когато си тук и се сражаваш, ти виждаш дома си, гледаш димящата Стара Загора и пожарите край Калофер. Така си даваш сметка, че ако отстъпиш, същото ще се случи и на населените места, които са в тила на отбраната“, заяви Чавдар Ангелов.

„Опълченците от Северна България са си давали сметка, че ако отстъпят турците ще отидат там, където са техните жени и деца. Мотивацията е била много голяма. Голямото оръжие на българите е и нашия прословут инат. В крайна сметка се стига дотам кръстът да победи полумесеца“, каза още шефът на музея.