Как районът на Триречието в Странджа не стана през 1987 г. природен парк

Оценявайки особеното значение на вековните гори и историческото значение на Петрова нива, през 1987 г. по инициатива на Жеко Спиридонов и с участието на инж. Стоян Добрев, предложихме проломът на река Велека от местността Ковач до Тракийски лагер - около 15 километра меандри по река Велека с прилежащите склонове, покрити с вековни гори, заедно с историческата местност Петрова нива да се обяви за Народен парк.

Имахме предвид съчетанието на историческото място с една девствена гора и скалист пролом и посещавана от много туристи територия около река Велека с площ около 2000 хектара. Съгласно канона на тогавашното управление, трябваше да се получи съгласие на Общинския комитет на БКП в Малко Търново, за което предложихме писмено предложение. То не беше прието с хвалебствия, но по принцип не беше и отхвърлено.

С един документ на „експертна комисия по научните въпроси", в която влизаха директорите на горските стопанства от района, беше направен отказ, „поради липса на достатъчно дадености на територията за тази цел"!

В контекста на това становище, разбира се, пак стоеше дилемата - къде ще се сече и изпълняват плановете за дърводобива. Ако това беше се случило, може би Ковач и Тракийски лагер щяха да се развият като места за обществен туризъм.

Преоценявайки нещата, през 1988 г. предложението беше модифицирано за обявяване на „защитена местност" и през 1989 г. беше обявена най-голямата защитена местност в Странджа - „Велека", която е с площ 1546 ха. При това бяха оценени комплексно уникалната природа и биоразнообразие на района на Триречието - слива на реките Велека, Младежка и Айдере, и възникна необходимостта от разширяване на защитената територия.

Беше направено предложение за създаване резерват Средока в долното течение на Айдере с площ 607 ха през 1989 г. и на защитена местност Парория в долното течение на река Младежка.

Защитена местност Парория между селата Заберново и Калово е впечатлителна с вековните дъбови гори и многобройни исторически паметници от древнотракийско и християнско значение. Подкрепа за нейното обявяване имаха и водещи историци и краеведи като Горо Горов. Тя беше обявена през 1991 г. с площ 988 ха. Решаваща беше и подкрепата на Община Малко Търново, на Горскостопанския комбинат Бургас и на Опитната станция по дъбови гори.

Защитата на района на Триречието стана и важен аргумент при обявяване на Народния парк „Странджа" (днес Природен парк „Странджа", б.р.) през 1995 г.