Несебър отбеляза 172 години от раждането на Ботев

Днес, на 6-ти януари, на датата от неговото рождение, Несебър отдаде почит на най-ярката и харизматична личност в нашата история- Христо Ботев. Гениален поет, блестящ журналист и вдъхновен революционер, Ботев отдавна се е превърнал в един от най-светлите ни национални символи. За саможертвата, идеалите, делата и думите на Ботев, за вярата и надеждите, за недочаканата свобода, слово произнесе Златин Чаушев, началник на отдел „Несебър-Световно наследство“.

В чест на 172-рата годишнина от рождението на Ботев, пред паметника му в градинката на СУ „Любен Каравелов“, фанфарни мелодии изпълни Денис Гонсалвеш. Венци и цветя в знак на почит и преклонение бяха поднесени от името на Община Несебър, Общински съвет, Македонското братство “Тодор Александров“, НЧ „Яна Лъскова-1905“ и граждани .

Христо Ботев е роден на 6 януари 1848 г. в Калофер в семейството на учителя, книжовник и обществен деец, даскал Ботьо Петков и Иванка Ботева. Благодарение на баща си през 1863 г. постъпва в Одеската гимназия, но през 1865 г. е изключен за свободолюбивите си идеи. Става учител в с. Задунаевка, Бесарабия, но в началото на 1867 г. се завръща в Калофер. Още същата година е принуден да емигрира в Румъния. Там работи в печатницата на Д. Паничков (1868) и прави първите си литературни опити, превежда, участва в театрални представления, сътрудничи на в. „Гайда“ и в. „Дунавска зора“. По-късно е учител в Александрия и Исмаил (1869) , редактор е на в. „Дума на българските емигранти“ (Браила, 1871). През 1872 г. се установява в Букурещ, където заедно с Любен Каравелов е редактор на в. „Свобода“ и „Независимост“. Издава сатиричния вестник „Будилник“ (1873). Малко по-късно Ботев оглавява революционната емиграция и списва нейния орган – в. „Знаме“ (1874-1875). След обявяването на Априлското въстание издава в. „Нова България“ (1876) и организира чета в помощ на въстаниците, с която превзема австрийския кораб „Радецки“ и слиза на Козлодуй. Четата не среща подкрепата на българите, води тежки сражения в Балкана, в едно от които Ботев е убит (2.06 1876 г.). Той е автор само на 20 стихотворения, които и до днес не оставят равнодушен никой, докоснал се до гениалното му слово.