Готова ли е Америка за евентуално ядрено нападение?

Коледа наближава, а с това и обещаният коледен подарък от Ким Чен Ун. Разбира се, вероятността той да изпрати ядрена бомба срещу САЩ е нищожна.

Според експертите шансовете Америка някога да бъде ударена от подобно оръжие въобще са миниатюрни, но подобно събитие не е изключено. За това този е един от задължителните сценарии, за които Федералната агенция за кризисен мениджмънт трябва да има стратегия за реагиране.

Това означава към мястото веднага да тръгнат служби за сигурност, да бъде помогнато на пострадалите, а на оцелелите да бъде осигурен подслон. Съветът на FEMA към гражданите е да "стоят на закрито, да не излизат навън и да чакат информация“.

Ала според Ъруин Редлърн, експерт по обществено здраве в Колумбийския университет, насоките на федералната агенция не са достатъчни, за да се подготвят градовете за евентуална ядрена атака.

Според него има 6 места, които са под най-голяма заплаха – Вашингтон, Ню Йорк, Чикаго, Сан Франциско, Лос Анджелис и Хюстън. Те не са просто големи градове, а в тях са събрани важни  инфраструктури – енергийни централи, финансови центрове, правителствени сгради и системи за безжично предаване. Всички те са основни за безопасността на САЩ.

Почти всеки град има съвети на сайта си как хората да се справят по време на криза. Но всички, без Лос Анджелис и Ню Йорк, не включват ядрена атака сред тях.

"Това няма да е краят на живота такъв, какъвто го познаваме, но ще бъде ужасно, катастрофално бедствие, което ще има много последствия“, обяснява той.

Градовете може би няма да успеят да осигурят първа помощ

След взрив ядрените бомби предизвикват облаци от прах и подобни на пясък радиоактивни частици в атмосферата. Ако хората бъдат изложени на облака, може да се стигне до радиоактивно отравяне, което поврежда клетките в тялото и може да се окаже фатално.

15 минути – толкова отнема на частиците да паднат обратно на земята след експлозия. Да се реагира навреме е въпрос на живот и смърт. Хората могат веднага да потърсят убежище в стоманена или бетонна сграда.

"Най-важният сценарий, за който всички трябва да са подготвени, не е ядрена война, а от една единствена ядрена експлозия като удар от Северна Корея“, казва Редлърн пред Business Insider. По думите му техните оръжия са способни да стигнат Хаваи и Аляска, но съвсем скоро обсегът им може да се увеличи.

Друг вид ядрена заплаха може да е оръжие, откраднато от терористи. Всички сгради в тези 6 града са от "Ниво 1“, което означава, че вероятността от терористична атака там е най-голяма и ще причини най-много щети.

"Няма безопасен град. Ако в Ню Йорк падне бомба с размерите на тази в Хирошима или дори по-малка, ще има между 50 хил. и 100 хил. смъртни случаи. Зависи и в коя част на деня – хиляди хора ще са ранени“, казва Редлърн.

Според други броят на загиналите и ранените ще е по-голям - данните на Алекс Велерстейн, историк на ядрените оръжия от Технологичния институт в Стивънс, сочат, че при удар на бомба от 15 килотона жертвите ще са 225 хил., а ранените 610 хил.

"В щата Ню Йорк има едва 40 хил. болнични легла и всички те са заети константно“, припомня Редлърн. Той е притеснен и за съдбата на хората, които ще реагират веднага след нападението: "Какво ще направим, ще наредим на американската армия да отиде в радиоактивна зона ли? Ами шофьорите на автобусите, които трябва да изведат пострадалите?“

Големите градове нямат подслони

През 1961 година по времето на Студената война, САЩ започва програма за строеж на подслони за защита от ядрена атака. Повечето от тях са на последния етаж от високи сгради и са предвидени да защитят хората само от радиацията, но не и от експлозията.

Общините на градовете, в които имало такива бункери, били задължени да осигуряват храна, медицински и санитарни пособия с пари, дадени им от държавата. През 70-те парите свършват, а в Ню Йорк има едва 18 хил. подслона, които могат да приютят 11 милиона души.

Но през 2017 година общината започна да премахва жълтите знаци, които обозначаваха къде има бункер, за да не се създава впечатлението, че те все още са активни.

Според  Редлърн има причина те вече да не съществуват – големите градове като Ню Йорк и Сан Франциско имат нужда от повече и по-евтини домове, а вече става трудно за правителствата да оправдават резервирането на място за съхраняване на храна и медицински принадлежности.

"Можете ли да си представите държавата да държи сградите в случай на ядрен удар, когато пазарът на имоти е в такъв пик?“, пита Редлърн.

Това е реалността на 21-ви век

Според експерта някои общини вярват, че дори публикуването на план за действие при ядрена атака ще предизвика паника у хората.

“Много хора ще си помислят, че кметът знае нещо, което не е стигнало до тях, обяснява Редлърн. - Образоването на публиката не трябва да е страшно, а кметовете на градовете трябва да признаят, че дори да е далечна, заплахата от ядрено нападение я има.

"Това е част от реалността на 21-ви век. Бих се извинил на децата си и внуците си, че оставям света в такава ужасна каша, но това е, което е“, категоричен е Редлърн.