80 на сто от длъжниците сменят телефони и адреси, за да не върнат борчовете

Българинът лесно трупа борчове, но мрази да ги връща. 80% от длъжниците у нас, чиито просрочени заеми са прехвърлени на колекторски фирми, се опитват се опитват да избегнат по всякакъв начин връщането на изтеглената сума, включително като сменят адреси и телефони, така че да не могат да бъдат открити.

Едва когато бъдат издирени от съда или от съдебен изпълнител, те се сещат за задълженията си. Дотогава обаче сумата набъбва заради лихвите и понякога надхвърля многократно размера на необслужваното задължение. Това обясни Лилия Димитрова, изпълнителен директор на една от големите компании за изкупуване и управление на задължения. "В действителност финансовите затруднения, заради които човек не може да покрие дълга си, са относително малък дял от причините за просрочията. Повечето длъжници просто не желаят да върнат заемите си", твърди Димитрова пред в. "Сега".

Така обаче те сами си устройват капан, защото, ако преговарят и постигнат споразумение с кредитора, това спира начисляването на законовата лихва за просрочията. В тези случаи дългът се изплаща средно за две години. Колекторските компании, които общуват с длъжниците основно с писма и по телефона, срещат огромен проблем с неактуалните адреси и телефонни номера. Често длъжниците нарочно сменят информацията за контакти с тях, за да се скрият, но други просто са отишли в друго жилище или пък са сменили сим картата си заради по-изгодна оферта. Според експертите от фирмите - събирачи на вземания, проблемът може да се реши със създаване на национално кредитно бюро, в което да се събира надеждна информация за нередовните платци.

Такива бюра съществуват в много държави от ЕС. Това са частни институции, създадени на доброволен принцип от банки, фирми за бързи кредити, телекоми и други доставчици на комунални услуги, в които те подават информация за клиентите, които просрочват плащания и трупат дългове. В България имаме Централен кредитен регистър към БНБ, но той дава оскъдна информация само за просрочията, а това не е пълно кредитно досие, поясни Лилия Димитрова. Ако има Кредитно бюро и в него редовно се попълва информация за нередовния длъжник, той не само ще бъде открит по-лесно, за да плати дължимото, но и ще има истински затруднения да получава още услуги, за които да задлъжнява допълнително, посочи Димитрова.

Засега обаче няма инициативи за създаване на подобно кредитно бюро у нас. А липсата му бе причина страната ни да получи доста лоша оценка по показателя "Кредитиране" в последната класация Doing business на Световната банка. По показателя "Кредитиране" България пропадна от 42-ро място преди две години до 67-о сега.

В същото време възрастта на средностатистическия длъжник в България се е вдигнала през последната година, сочат данните на колекторските фирми. Всеки трети клиент е на възраст между 40 и 49 години, като просрочията са най-често към банки и към фирми за бързи кредити. В предни години преобладаваха повече длъжниците на възраст 30-39 години.

Средната сума, с която задлъжняват хора между 40 и 49 години, е 2750 лв. С по-голям необслужван дълг - около 3000 лв., са по-възрастни потребители, между 50 и 59 години и те са 22% от всички длъжници. Дълговете на най-младите - до 29 години, са най-малки като суми - средно около 940 лв. 60 на 40 е разпределението на мъже и жени. Мъжете, освен че преобладават, те задлъжняват и за по-големите суми - средно 2500 лв., докато дамите изпадат в просрочия със средна сума 2000 лв. Две трети от длъжниците са с едно непогасено навреме задължение, 21% са с две, а 7% - с по три заема.