Почитаме св. Екатерина, пазителка от болести
Православната църква почита света великомъченица Екатерина на 24 ноември.
Света великомъченица Екатерина е християнска светица и мъченица, една от най-образованите жени на своето време. Православната църква я почита като великомъченица.
Според преданието Екатерина била дъщеря на Конт, управител на Александрия, Египет по времето на император Максимиан. Живеейки в столицата, Екатерина получава блестящо образование, изучавайки работите на най-видните философи и учени. Тя заявява на родителите си, че ще стъпи в брак с онзи, който я превъзхожда по слава, богатство, красота и мъдрост.
Младежи от много богати семейства кандидатствали за ръката на красивата Екатерина, но никой не бил одобрен. Майката на Екатерина, тайно изповядвала християнството, я изпраща при един отшелник, който я посвещава във вярата.
Преданието разказва, как Екатерина се е срещнала с тогавашния император (вероятно Максимиан, Максимин II, или Максенций). Тя се е опитала да го убеди, че извършва грешка като преследва християните. Екатерина успява да привлече към християнската вяра жената на императора и много мъдреци, изпратени от императора да я върнат към езичеството, впоследствие убити и обявени за мъченици. Императорът заповядва да я вкарат в затвора, където тя въвежда в християнството всички, които я посещават. Поради това е осъдена на смърт чрез разпъване на колело. Колелото се разпада, когато Екатерина го докосва, палачите не могат да я екзекутират по този начин и я обезглавяват през 305 година.
В преданието се разказва как ангели отнасят тялото ѝ в планината Синай, където през VI век византийският император Юстиниан I основава Синайския манастир. Манастирът оцелява през вековете, като остава хранилище на безценни произведения на раннохристиянското изкуство, архитектура и илюстровани ръкописни книги.
Главен символ на света Екатерина е колелото с шипове, което е известно като "колелото на Екатерина".
В традиционната българска народна култура денят на св. Екатерина (познат като "Света Катерина", 24 ноември) се почита най-вече в Южна България. В Пловдивския край се вярва, че тя предпазва децата от болести, най-вече от шарка. В този регион майките, които имат малки деца, рано сутрин омесват погача и малко кравайче, което намазват с мед. Погачата се раздава за здраве из махалата, а кравайчето се окача на вратата или се хвърля на покрива "за Баба Шарка".
В Родопската област (Средни Родопи) светицата се почита против тежки болести и висока температура. Жените не работят и не пипат остри предмети, защото се вярва, че ако се порежат, раната няма да зарасне.
В Странджанския край, Източна Тракия и сред преселниците от Беломорието на деня на св. Катерина се празнувал против мишки (т. нар. Миши празници). Там жените също не работят, не пипат остри и режещи предмети, замазват огнището с кал и раздават със затворени очи варени зърна (боб, царевица и др.), за да "замажат и затворят очите" на мишките.
В "Откровение" се казва, че душите на християнските мъченици са под престола на Бога, т. е. най-близо до Бога, защото те са повторили подвига на Христос, доброволно са дали живота си, за да покажат божествената сила на Христос. Затова Тертулиан казва, че "кръвта на мъчениците става семе, от което пониква християнството". Кой от нас днес може да пожертва живота си за другите? Кой от нас знае кои са неизвестните му роднини от 3-4 век? А на света Екатерина до днес тялото й е нетленно на Синай и ни говори за силната й любов към Бога, както и за Божията сила.
Всички светии ни говорят за Бога, а не за някакви празни вярвания /суеверия/ и полумагични обичаи като "режещи предмети, царевици" и прочее глупости, които нямат нищо общо с християнството!
Не замърсявайте истината с лъжата, още повече, че името Екатерина означава "чистота"!