Защо и концесионерът на бургаското пристанище се отказа от „услугите“ на ЕВН

Посредниците в енергетиката отдавна са обект на критики у нас заради съмненията, че „паразитират“ по веригата. Един любопитен бургаски случай обаче стигна чак до Съда на Европейския съюз.

През 2016 г. „БМФ Порт Бургас“ прекратява едностранно договора си с електроразпределителното дружество на ЕВН, което обслужва региона. Причината е, че „Електроразпределение Юг“ (ЕР Юг), както се нарича в момента предприятието (все още от групата на ЕВН), няма собственост и разходи, свързани с доставката на ток до пристанището.

„БМФ Порт Бургас“ е концесионер на терминалите „Бургас Изток 2“ и „Бургас Запад“ съответно от 2012 и 2013 г.

Единственото, което „ЕР Юг“ притежава, са два електромера, чрез които замерва колко ел. енергия самото то получава и може да разпределя.

Те са прикачени върху чуждо оборудване – собственост на държавното дружество „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО).

Затова и „БМФ Порт Бургас“, собственост на известните братя бизнесмени Георги и Кирил Домусчиеви, решава да прекрати договора си с „ЕР Юг“, и да сключи такъв директно с държавния ЕСО.

Въпреки това, електроразпределителното дружество продължава да изпраща фактури на концесионера на пристанището, като начислява такси за достъп и пренос на ел. енергия.

То се позовава на изключителната си лицензия за разпределение на ток със средно напрежение, като пренебрегва факта, че няма собственост върху мрежата и реално не предоставя никакви услуги, свързани с доставката на ток до „БМФ Порт Бургас“.

Затова дружеството сезира Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която на 28 февруари 2017 г. излиза с решение срещу разпределителното дружество на ЕВН.

„ЕР Юг“ обаче подава жалба в Административен съд – София град (АССГ),  където делото все още е висящо.

Главният юрисконсулт на „БМФ Порт Бургас“ Весела Джунджурова коментира пред „Флагман“: „Казусът засяга няколко регламента и директиви на Европейския съюз, които в основната си част защитават конкуренцията в тази сфера. И тъй като се стигна вече до въпроси, свързани и с тези европейски директиви, самият „ЕР Юг“ поиска от административния съд в София да спре делото, докато не бъдат разрешени няколко преюдициални въпроса от Европейския съд в Люксембург.“

Новината е, че на 17 октомври отговорът от Европа дойде.

„Съдът в Люксембург не само е категоричен, но той е и много изчерпателен“, смята Весела Джунджурова. „Решението е  изключително подробно,  в него се съдържат  редица препратки към  няколко директиви и към различни решения на Европейския съд. Но то е категорично, защото казва, че всяка страна-членка може да прецени и да уважи свободата на ползвателите да се възползват от мрежите на един или друг мрежови оператор. Т.е. основното, което ръководи Съда в Люксембург, е да се запази конкурентната среда, така щото потребителите да не бъдат ощетени, а да се възползват от техническите и правните възможности да изберат по-добрата за себе си мрежа.“

 „Чрез издаването на фактури за услуги (достъп и пренос), които не извършват, „ЕР Юг“ целят да ни натоварят с една такса, която придобива характер на данък. Тези такси – за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа, се начисляват на концесионера напълно неоснователно, тъй като не произтичат нито от собственост на мрежа или съоръжение, нито от предоставена услуга, нито от какъвто и да е разход на „ЕР Юг“. Това изтъкнахме пред Съда в Люксембург и то бе възприето от съдиите, за да постановят своето решение. Позовавайки се на европейските директиви, Съдът на ЕС постанови, че не е достатъчно обстоятелството да си лицензиран за дадена територия, за да претендираш такси за мрежови услуги, които фактически не се предоставят“, казва юристът Джунджурова.

 Техническият директор на дружеството-концесионер Стоян Петков коментира, че държавният оператор „Пристанище Бургас“ има същия проблем с „ЕР Юг“.

Голямата разлика е, че електроразпределителното дружеството не издава и не изпраща фактури на държавния оператор.

„Техният казус също не е решен, тъй като се изчаква решението по нашето дело“, казва Петков.

Той обяснява и как стоят нещата технологично: „Енергията получаваме от подстанция, наречена „Рибари“, която е с напрежение 110/20 kV. Тази станция е собственост изцяло на ЕСО. Тя, от своя страна, взима захранване от една друга подстанция, наречена „Бургас“, която пък е 400/100 kV. Енергията, която получава от подстанция „Бургас“, ЕСО трансформира от 110 на 20 kV и подава на консуматори на средно напрежение - 20 kV. Консуматорите, присъединени към мрежата на ЕСО, каквото е „БМФ Порт Бургас“, заплащат мрежовите услуги за пренос и достъп на ЕСО. Последното е собственик на мрежата и на съоръженията и, следователно, предоставя тези услуги на своите клиенти. Останалата енергия, която не разпределя, ЕСО продава на „ЕР Юг“. „ЕР Юг“ си има свои клиенти, които са присъединени към неговата мрежа, но „ЕР Юг“ няма никаква собственост по мрежата, към която е присъединено „БМФ Порт Бургас“.

Кой какво мери?  

Стоян Петков разяснява: „Има електромери „търговско мерене“, които са в началото на трансформатора 110/20 kV. След тях има други електромери, които пък са подотчетни на „ЕР Юг“, които мерят цялата енергия от 110 на 20 kV. Има и още едни електромери, които са монтирани на самите кабелни килии към консуматорите. В случая, на нашите две килии се прави т.нар. търговско мерене от ЕСО, защото ние имаме два кабела в подстанция „Рибари“.

Изпълнителният директор на „БМФ Порт Бургас“ Борис Балев подчертава: „Тази подстанция „Рибари“ е собственост на ЕСО. „ЕР Юг“ няма никаква собственост и никакви разходи, свързани с нашето предприятие. Следователно техните претенции са неадекватни.“

От пристанищния концесионер категорично отхвърлят изтъквани напоследък твърдения, че КЕВР признава разходи по поддръжка на „ЕР Юг“, които, като не се заплащат от „БМФ Порт Бургас“ под формата на такси, се прехвърлят на сметките за ток на всички граждани.

„Това е абсолютна лъжа. А дали ЕВН не се оправдават с нас, за да начисляват високи такси на своите клиенти?“, категоричен е Борис Балев, като задава и риторичния си въпрос. 

Таксите, начислени на „БМФ Порт Бургас“, не се прехвърлят на никого поради това, че концесионерът си ги заплаща.

„Те са на стойност между 5 и 6 хиляди лева на месец в зависимост от консумацията на ел. енергия. Сега ние заплащаме тези такси на ЕСО, а не на „ЕР Юг“. Защото собственик на мрежата, към която сме присъединени, е държавният оператор ЕСО“, категоричен е Балев. 

„Много е важно, че ЕСО си приспада разходите за енергията, която подава на своите клиенти, като я отделя от това, което впоследствие подава на „ЕР Юг“. Не е вярно, че енергията и разходите се прехвърлят на „ЕР Юг“ и след това се разпределя на останалите консуматори. Това технически е невъзможно“, казва Стоян Петков.

Представителите на концесионера са изумени от поведението на електроразпределителното дружество.

„Ние спазихме договорните срокове и се възползвахме от правото си, като с едномесечно предизвестие прекратихме договора с „ЕР Юг“. Последното, обаче, продължава да счита, че договорът не може да бъде прекратен, което е един правен абсурд. Самият договор предвижда такава възможност – за прекратяване. Считайки, че договорът не е прекратен, ЕР ЮГ продължава да ни фактурира такси за мрежови услуги – за пренос и за достъп, за мрежа, към която вече не сме присъединени. Със своето решение КЕВР постановява точно обратното – договорът е прекратен и „ЕР Юг“ нямат правно основание да начисляват тези такси“, коментира Весела Джунджурова.

 Интересното е, че на територията на Бургаска област има не малко други подобни случаи, при които промишлени предприятия получават ел. енергия директно от ЕСО, „прескачайки“ електроразпределителното дружество ЕВН. И в това, досега не е бил констатиран проблем от страна на „ЕР Юг“. Едва сега обжалват и спорят, след като установяват, че губят още един голям свой клиент в лицето на „БМФ Порт Бургас“.

Стоян Петков дава пример с „Лукойл“, „Промет Стиил“, Алупласт“, „Яна“ АД, „Топлофикация – Бургас“. Всички те получавали ток директно чрез „Електроенергийния системен оператор“.  

Защо бизнесът бяга от „услугите“ на Ер Юг (ЕВН)?

„Обяснението за това е много просто“, казва Борис Балев. „Понеже сме голям консуматор, държавният ЕСО ни дава много по-добра цена на електрическия ток, който ползваме, отколкото „ЕР Юг“. Ако, примерно, сега плащаме по 100 000 лв. на месец на ЕСО, на електроразпределителното предприятие бихме плащали вероятно с 20% надценка – т.е. 120 000 лв. Логично е да не искаме да имаме опосредстващо дружество, което печели, без да има мрежа, без да има разходи.“

„ЕР Юг“ има претенции към концесионера на бургаското пристанище за неоснователно начислени такси на стойност около 200 000 лв., натрупани за около три години, откакто е налице този спор. Тези неоснователно начислени такси не се разпределят на други консуматори, тъй като зад тях не стоят разходи на ЕВН (казано накратко – такива разходи на ЕВН няма).

Съдебният спор продължава, като се очаква, след решението на Съда на ЕС, делото в Административен съд - София град да бъде възобновено.

„Вероятно процесът ще продължи дълго и ние ще продължим да получаваме от „ЕР ЮГ“ неоснователно издавани фактури, защото това електроразпределително дружество отказва да изпълни решението на КЕВР“, заключава главният юрисконсулт на „БМФ Порт Бургас“ Весела Джунджурова.