Хаосът в ЕС е нещо напълно типично

Урсула фон дер Лайен започва зле. Новият председател на Европейската комисия и нейният кабинет трябваше да започнат работа на 1 ноември. Вместо това комисията ще има късмет, ако положи клетва до Коледа. Целият процес може да послужи като очевидна метафора за един съюз, който продължава да се проваля в усилията си да се издигне отвъд вътрешните си противоречия, за да се изправи срещу по-големите си проблеми, посочва Bloomberg в свой редакционен коментар.

Фон дер Лайен, която e бивш министър на отбраната на Германия, получи новата си длъжност през лятото след сложна политическа маневра – специалитетът на ЕС. Можем да кажем, че тя до голяма степен трябва да благодари на френския президент Еманюел Макрон за успеха си, като и двамата успяха да си спечелят много врагове, докато постигнат това, което искат. Сред тях е и водещият кандидат на Европейската народна партия Манфред Вебер, който първоначално трябваше да получи поста на председател, предава investor.bg

Въпреки това, необезпокоявана, Фон дер Лайен се опита да сформира една комисия, която може да бъде наречена „балансирана“ във всеки един аспект от значение за днешния ЕС: по отношение на разпределението по полове, както и що се отнася до даването на подходящи портфолиа за страните от Северна, Източна, Южна и Западна Европа.

Но след като Европейският парламент в правото си отхвърли двама кандидат-еврокомисари – социалистка от Румъния и консерватор от Унгария, техните фракции поискаха реванш. Така представителката на либералите от Франция Силви Гулар трябваше да си отиде. Официално доводът бе обвиненията срещу нея за участие във финансови схеми, но по-вероятно е причината да се корени във факта, че тя е близка до Макрон и Фон дер Лайен.

Вебер се постара да не показва своето злорадство. Макрон от своя страна бе засрамен и ядосан на Фон дер Лайен. За всички това бе предателство.

Сега Франция, Унгария и Румъния трябва да предложат нови комисари, чиито кандидатури тепърва трябва да бъдат гласувани. Това няма да е лесно в Румъния например, където през последните седмици правителството отново падна.

Фон дер Лайен се надяваше да обедини разделения ЕС. Тя искаше да стикова по-добре комисията си с Европейския съвет – форумът, на който европейските лидери на практика задават политиката на блока, да изгради дух на доверие и подкрепа в парламента и да преодолее пропастта между източните и западните държави. Сега обаче шансовете всичко това да се случи са малки.

Вместо професионализъм и единство – отмъщения, дребнавост и кавги. Това е ЕС днес и то в момент, когато не е като да има недостиг на истински проблеми.

Турция нападна Сирия и заплаши да отприщи нова вълна мигранти към Европа. Четири години след предходната бежанска криза ЕС все още не е поправил режима си на пропускане на мигранти. Междувременно третата най-многолюдна страна членка Великобритания е напът да напусне блока, еврото не е готово да предотврати нова финансова криза, а ЕС се проваля в усилията да постигне реален напредък за изпълнение на климатичните си цели. На този фон е надвиснала търговска война със САЩ, както и хибридният конфликт с Русия.

ЕС трябваше да е проект на мира за Европа, както и обединение, чиито членове заедно да се изправят срещу външните сили и заплахи. Вместо това сега той не изглежда като нито едно от двете. В Брюксел и Страсбург еврократите се разкъсват взаимно. В държавите членки популистите обръщат гръб на европейската идея. Великобритания пък вече го направи.

Време е всички замесени да си спомнят какви са залозите и да запретнат ръкави за работа.