Изключително интересни първи избори в Бургас преди 140 години
Известно е, че веднага след като на 6 февруари 1878 г. /25 януари ст. стил/ Бургас е освободен от отряда на полк. Лермонтов, е създадена местна власт, която да управлява града и да се грижи за нуждите на неговите жители. За първи кмет на Бургас е избран Нико Попов, а за негов помощник Панайот Русалиев, според чийто спомени изборите били „джумбушлии“ /т.е. много весели/, тъй като вместо бюлетини, за единия кандидат пускали бял боб, а за другия – нахут.
Нико Попов същевременно се явява и председател на Градския съвет, с членове Панайот Русалиев, Стефан Юрданов и Георги Ангелидис, като след 20 март 1879 г., последните двама са заменени от Никола Камбуров и Димитър х. Дечев.
Първите общоградски избори за Общински съвет, се провеждат от 23 до 29 юли 1879 г., веднага след края на Временното руско управление и отпътуването на руските войски. Според обява, подписана от председателя на Градския съвет Нико Попов, всички жители на Бургас, поданици на Източна Румелия, включително и тези, които управляват „търговски или индустриални” заведения са призовани, „да прихождат ежедневно в заведението, близо до писалището Градского съвета, називаемо Мектеби Руждие, дето ще стават изборите, произведени от верозаконните началници и мухтарите градски, в чиито ръце се намира списъкът на избирателите.” Т. нар. мухтари са старейшините на българската, гръцката, турската и еврейската религиозни общини /има се предвид общности/, а арменците, които са недостатъчно да образуват такава, подават общо заявление, че искат да бъдат причислени към списъка с членовете на българската община.
В резултат на гласуването, за общински съветници са избрани Ясен Русалиев, Захари Мерджанов, Нико Попов, Руфат Хафъз Хасанов ефенди, Никола Камбуров, Александър Константинов, Коста Георгиев, Ламбринос Баласопулос, Иван Славов, Димитър Бракалов, Исак Гарабетян, Кючук Ходжа Хасан ефенди и Мустафа х. Аптулов. На 2 август, под председателството на бургаския околийски началник, се провежда първото заседание на новоизбрания Градски съвет, на което трябва да се избере председател /кмет/ и двама помощници. На присъстващите е обяснено на какви условия трябва да отговарят кандидатите и че изборът е с тайно гласуване. Получените резултати за кмет са следните – Я. Русалиев - 8 бели и 2 черни бюлетини, Н. Попов - 6 бели и 4 черни, Д. Бракалов - 3 бели и 7 черни, и Руфат ефенди /последният турски реиз преди Освобождението/ - 2 бели и 8 черни. За председател е избран Ясен Русалиев, а Никола Камбуров и Ламбринос Баласопулос за помощници, с по 7 бели и 3 черни бюлетини.
Изборите обаче, по някакви причини, не са признати от държавната власт и Нико Попов остава на кметския пост, като продължава да подписва в качеството си на председател всички общински документи.
През същия месец, губернаторът на Източна Румелия издава заповед за провеждане на избори и за Областно събрание – върховния законодателен орган на областта. По този повод, бургаският префект Иван х. Петров изпраща разпореждане до Градския съвет да подготви, организира и проведе избор на представител от Бургас в Областното събрание.
На 17 февруари 1880 г. в Бургас отново се провеждат общински избори, чрез тайно гласуване и подаване на бюлетини. Според Органическия устав /основният закон на Източна Румелия/, за участие в тях се допуска всеки местен жител, навършил 20 години, който има имот в града или „упражнява някакво самостоятелно занятие”, а за да бъде избиран е необходимо да е грамотен и да има навършени 30 години. Шест дни по-късно, новоизбраните съветници Я. Русалиев, Калоян Антонов, Аведиса Давидов, Никола Камбуров, Сава х. Дечев, Ат. Хараламбов, Шериф Ага, К. Чайков, Яни Михайлов и К. Райнов провеждат избор за кмет, а кандидатите са Ясен Русалиев и Сава х. Дечев. Русалиев получава 7 гласа срещу 2 за Дечев и е избран за кмет, а Сава х. Дечев и Н. Камбуров са избрани за помощник-кметове.
И този път резултатите от изборите не са признати и Нико Попов остава на поста си и продължава да подписва общинските писма и документи, в качеството си на председател. В един от тези документи се прави уточнение, относно броя на бургаските избиратели с право на глас. Градската 4 членна комисия /кметът, помощникът му и двамата съветници/, заедно с началниците на религиозните общини в града, определят техния брой - 873 души, от които - 459 българи, 230 турци, 179 гърци, 11 арменци и 1 евреин. От тези 873 души, на изборите на 17 с. м. гласуват само 262 души – 141 българи, 94 турци, 23 гърци и 4 арменци, което явно е недостатъчно.
На 7 май префектът на Бургаския департамент изпраща писмо до Съвета, с което го уведомява, че по предписание на Главния управител от началото на април, в Бургас трябва да се приложи специалния Закон за изборни нарушения. Също така той приканва съветниците да пристъпят в най-скоро време към организиране и провеждане на нови избори за Градски съвет. На 20 юни 1880 г. отново са изготвени избирателните списъци, като този път броят на избирателите е 926 души, от които 386 българи, 219 турци, 274 гърци, 23 арменци и 24 евреи. По всяка вероятност част от българите са се писали като гърци /което е било модерно тогава/, тъй като не е логично за 4 месеца броят на първите да намалее със 73 души, а на вторите да се увеличи с 95.
Изборите за Градски общински съвет се провеждат на 7 юли 1880 г. и в неговия състав са избрани Kонстантин Билис, Нико Попов, Ясен Русалиев, Щерион Вълков, К. Райнов, Никола Камбуров, Ат. Хараламбов, Шериф ага, Сава х. Дечев, Яни Михаилис, Сотир Константинов, Осман Ефенди и Панайот Русалиев. На 20 юли съветниците избират председател, като от тримата кандидати, К. Билис получава 4 гласа, Н. Попов – 3, а Ясен Русалиев – 2. Понеже никой няма „абсолютно вишегласие“, изборът се повтаря на 27 с. м., когато Русалиев получава 6 гласа, Попов – 3, а Билис – само 1. За кмет е избран Ясен Русалиев, при това за трети път през последната година, а за помощници – К. Билис и Хафъз Сали.
Този път явно няма нарушения на изборния закон и гласувалите бургазлии са достатъчно на брой, затова резултатите са утвърдени от Главния управител на Източна Румелия. На 15 септември, началникът на Бургаската околия уведомява за това Нико Попов и му предлага да предаде „управлението на бившия Градски съвет, ведно с всичките архиви и текущи сметки“, на комисия от трима общински съветници. Съставът на тази комисия е определен на 29 септември от Градския общински съвет и включва българин, грък и турчин, а именно - Д. Бракалов, Ат. Хараламбов и Шериф ага.