ДАНС, КПКОНПИ, уволнен за пиянство и роми от „Чистотата” натопили кандидатите от Несебър за купуване на гласове
Основният свидетел срещу градоначалника Николай Димитров и другите четирима кандидати за кмет и общински съветници в Несебърско е бил уволнен, тъй като работел в нетрезво състояние.
Това обяви пред съда самият Димитров. Според него и защитниците му показанията на Димитър Балинов не следва да се вземат предвид.
Адв. Петър Атанасов посочи, че голяма част от свидетелите всъщност били уволнени от кмета по една или друга причина.
Става въпрос за лица от ромски произход, които били служители в сметопочистващата фирма на общината.
Съдът обаче не прие аргументите на защитата.
Въпреки развитата теза, че Балинов е бил уволнен и може да е искал да отмъсти на кмета, били налице множество гласни, писмени и веществени доказателства, които да обосновават предположенията за извършено престъпление.
Според част от адвокатите, в случая е налице провокация за престъпни деяния. Димитър Балинов звънял на някои от обвиняемите, за да ги пита какво става с купуването на гласове.
Не се приема тезата за провокация към престъпление, обяви обаче съдия Аделина Иванова.
Напротив! Обвиняемите са звънели и са търсели Балинов. Свидетелят дори посочва в показанията си, че те са му се обаждали, без да уточнява конкретно лицето.
Имало данни за срещи на точно определени дати и места, в които са участвали Николай Димитров, Атанас Япаджиев, Петър Хрусафов и Георги Георгиев, които днес бяха оставени в ареста на първа инстанция.
Те могат да обжалват, но ще бъдат под стража за първия тур на изборите тази неделя.
Към делото няма приложени специални разузнавателни средства (СРС) на този етап. Според прокуратурата обаче такива са били използвани.
100 лв. била цената на един купен глас. В някои случаи обаче тя стигала и 300 лв., твърдят от държавното обвинение.
Прокурорките по делото изредиха в конкретика няколко срещи между обвиняемите и Димитър Балинов.
Една от тях била на бензиностанция на „Лукойл” в Слънчев бряг, където Балинов предал списък със 114 човека.
Петър Хрусафов обяснил как купените избиратели трябвало да гласуват за него като кандидат за общински съветник (от „БСП за България”) с преференция 104.
320 визитни картички трябвало да бъдат раздадени на „мотивираните” гласоподаватели. На тях следвало да бъде изписан номерът, който трябва да отбележат в бюлетината, за да не се объркат.
Димитър Балинов трябвало да получи „възнаграждение” от 10 000 лв. като главен отговорник. По-надолу по веригата било определено трима подотговорници да вземат между 3000 и 5000 лв.
Балинов конкретно обещал да осигури 400 гласа за кандидат-съветника Хрусафов и за кандидат-кмета Димитров. Сметката показва, че за тези гласоподаватели е трябвало да бъдат осигурени 40 000 лв. – по 100 лв. на глас.
Първите срещи между свидетеля и обвиняемите били през август.
По неясни причини Димитър Балинов в един момент се „притеснил”, понеже знаел, че купуването на гласове е престъпление.
Някъде преди 8 септември той отишъл в ДАНС и разказал за срещите си с обвиняемите, поне според интерпретацията на адв. Ина Лулчева, която защитава Николай Димитров.
Свидетели по делото са и двама агенти на КПКОНПИ. Техните сведения обаче са вторични и препредават показания на други лица.
Изредени бяха имената на около десетина други свидетели. Според адвокатите всички те са от ромски произход.
Единият от свидетелите обяснил, че и на предходни избори някои от обвиняемите купували гласове.
Това бе една от причините съдът да констатира, че става въпрос за обширна престъпност дейност с висока обществена опасност, заради което и Николай Димитров, Петър Хрусафов, Георги Георгиев и Атанас Япаджиев трябва да останат с постоянна мярка „задържане под стража”.
Без мярка обаче бе пуснат Константин Лефтеров, за когото съдия Иванова не откри на практика никакви доказателства, че е бил в групата.
Според нея няма конкретни данни и че Николай Димитров е извършвал координация и е ръководил престъпното сдружение, за което претендира прокуратурата.
Димитров дори каза, че не познава основния свидетел Димитър Балинов и никога не е разговарял с него.
Адв. Петър Атанасов коментира пред "Флагман" в една от почивките на съдебното заседание, че подзащитният му би следвало да бъде пуснат от ареста, ако спечели вота още на първия тур.
"Ако спечели изборите на първи тур, целта заради която прокуратурата претендира, че трябва да бъде взета тази мярка за неотклонение, отпада, тъй като вече няма на кого да се въздейства. Изборите ще са свършили. Основен мотив на прокуратурата да иска такава мярка е, че има опасност да продължат да въздействат върху избирателите при упражняване на правото им на глас", заяви адв. Атанасов.
Той припомни, че това, че Николай Димитров е в ареста, формално не пречи да се гласува за него. Единственото ограничение е за самия Димитров - "не може той да гласува за себе си".
Така можем да стигнем заедно с другия неизтребим етнос - евреите - до края на света заедно с хлебарките. И пет минути преди края на света ще избием хлебарките и ще обясним на евреите, че те са всъщност българи. Етнически съм оптимист, но от гледна точка на нацията, боя се, че не съм. Тези размисли са в резултат от моите наблюдения върху живота на днешния български културно-политически елит, който е на ниво примитивни форми на зоологически живот. В епохата на високата модерност да се срутиш до вулгарни етнонационализми, това е абсолютен регрес.
- Доста мрачни размисли за нашата действителност.
- Не са мрачни, просто доста отдавна не вярвам в линейността на прогреса. Това са големи цикли, големи кръгове и България успешно мина през един такъв цикъл. Етнически ние винаги ще бъдем, но национално, модерно-политически не ни се получи. Периодът може да се опише като смъртта на колективния български Луканов.
- Той ли е архитектът на българския преход?
- Той е човекът, който даде форма на смътните мечти на номенклатурата да си поживее. Как няма да си поживеят, другите елити си живеят, а те не. А истинското живеене е, когато ние живеем за децата си и когато те получават нашите привилегии. Късната номенклатура имаше ужасен проблем - как да предаде привилегиите на децата си, след като те са лични. Всяка аристокрация решава този проблем, къде - успешно, къде - неуспешно. Във Великобритания проблемът е решен успешно, във Франция – не съвсем успешно, защото френската аристокрация я застигна гилотината. Този проблем е на всеки елит и няма историческо общо решение.