Защо случващото се в Сирия има значение отвъд границите ѝ

Гражданската война в Сирия започна през март 2011 г., като от тогава външната намеса се е увеличила значително. Във военните действия активно участват най-големите икономически и военни сили - САЩ, Русия, Иран, Европейския съюз и Турция. Въпреки, че тези страни са водени от различни подбуди, всички те разбират важността на случващото се. Казусът е толкова глобален, че действията в Близкия Изток със сигурност ще продължат да оказват влияние далеч извън крехките граници на арабската държава, пише в свой анализ Bloomberg.

Съседите на Сирия са опасни

Сирия стои в центъра на конфликтите, объркали Близкия изток. На север е Турция, която от десетилетия се бори срещу кюрдските сепаратисти и отказва да позволи създаването на кюрдска протодържава от хаоса на войната. На изток е Ирак, чийто дългогодишен вътрешен конфликт допринесе за възхода на терористичната групировка "Ислямска държава". Страната граничи и с Израел, с който технически остава във война, и с Ливан, център на дългогодишна нестабилност. Съюзът на Асад с Иран и основният им пълномощник „Хизбула“, който е базиран в Ливан, носят допълнителна несигурност.

"Ислямска държава" все още представлява заплаха

Връщането на териториите, завзети от самопровъзгласилия се халифат "Ислямска държава" отне години, прекарани във война, а джихадистката групировка остава заплаха. Членовете ѝ се покриха сред сирийското население и водят бунт, който включва атентати, засади и самоубийствени акции. Кюрдските милиции (YPG), които са под обстрела на турските военни сили, имат проблеми с лагерите и центровете за задържане, в които има хиляди заловени бойци на халифата и техните семейства. Какво да правят с децата на бойците от "Ислямска държава", израстващи в лагерите, е важен и етичен казус. Сривът в сигурността в тези лагери и затвори поради турската военна операция може да създаде следващата екстремистка заплаха в Близкия изток.

Русия гледа собствените си интереси

Руският лидер Владимир Путин е основен съюзник на Асад в борбата му за оцеляване. Една от причините за интереса на Русия е сирийското средиземноморско пристанище Тартус, където тя поддържа военноморска база. От там страната може да релокира военни сили до прага на Европа. Връщайки териториите, държани някога от сирийските бунтовници, Русия се превърна във водещата сила в Сирия. Някои от политическите съюзници на Тръмп се противопоставят на оттеглянето на САЩ от страната, защото се страхуват, че това ще донесе много облаги за Русия и Иран.

Милиони сирийци са бежанци

Освен убийството на около 500 000 души, сирийската война създаде много бежанци, около 3.7 млн. избягаха в Турция. Президентът Реджеп Тайип Ердоган иска армията му да осигури "буферна зона" в рамките на сирийските граници, за да пресели там 2 млн. от тях. Това би създало конфронтация между Турция и правителството на Асад, което предупреди, че завръщането на бежанците в Сирия трябва да бъде координирано и не може да се използва като начин за "етническо прочистване" на определени райони. Друга възможност пред Ердоган поражда страх в сърцата на мнозина в ЕС, а именно да изтласка мигрантите към Европа. Турция получава финансиране от ЕС, за да се справя проблема на нейна територия, но Ердоган иска още.

Сирия има неизползвани енергийни резерви

Въпреки че Сирия винаги е била скромен производител на нефт и газ - средно 400 000 барела на ден в периода между 2008 до 2010 г. (според американската администрация за енергийна информация), международни компании като Royal Dutch Shell Plc, Chevron Corp. и Total SA са сред тези, които работят в с държавния Syrian Petroleum Co. преди войната. Повечето от основните петролни активи в Сирия са разположени в контролираната от кюрдите североизточна част. По-нататъшното им проучване би могло да доведе до откриването на офшорни запаси от газ на брега на Средиземно море, като се има предвид, че гигантски находища са открити във водите му близо до Египет, Израел и Кипър.

Кюрдските корени се простират отвъд Сирия

Кюрдите, най-голямата етническа група в света без собствена държава, са индоевропейски народ, съставен предимно сунитски мюсюлмани, наброяват около 30 млн. души. Тяхното местообитание се разпростира на територията на четири страни - Турция, Сирия, Ирак и Иран. Те се надяваха след Първата световна война да създадат собствена държава - Кюрдистан, но тази идея не беше приета главно заради възраженията на новосформираната Турция.

От 1984 г. насам Народните отряди за защита и кюрдските милиции в Сирия се борят за създаването на автономен регион в Турция. Военното нахлуване на Турция в Сирия е с цел да предотврати създаването на подобна кюрдска мини-държава на границата си, която може да атакува Турция. От Народните отряди за защита казват, че кюрдите са заинтересовани само да защитават живота на населението в северната част на Сирия.