Кои са първите почетни граждани на Бургас от края на XIX в.?

След Освобождението на България, новосъздаденият Бургаски градски общински съвет присъжда титлата „Почетен гражданин на Бургас“ на особено заслужили чуждестранни граждани, като това се случва изключително рядко и то само на 4 души. 

Първият човек, който е удостоен с това отличие на 9 октомври 1882 г., е Леандър Франсоа Рене Льо Ге - френски вицеконсул в Бургас от февруари 1879 г. до май 1882 г. Предложението е на кмета Ясен Русалиев, а мотивите му са, че за целия период Льо Ге „не престана да заслужва общото уважение на местните власти в съотношенията си, както официални, тъй и официозни, без да обича да ся меси във вътрешните ни работи, той е споделял с населението добрите чувства, като го виждал да напредва към улучшение и напредък“.

Льо Ге, наричан у нас Леге, е почетен гражданин и на София още от 1878 г., заради това че като френски консул там, успяват заедно с италианският консул Позитано, да запазят града от разрушение. Макар да са предупредени да се евакуират, тъй като Орханийската турска армия планира да изгори днешната ни столица през декември 1877 г., те организират съпротивата на града и водят успешни преговори с командващия турските сили Осман Нури паша. Още по време на Априлското въстание, Льо Ге подкрепя българската национална кауза и призовава турските власти да сложат край на репресиите, като по този начин успява да спести много страдания на българския народ.

Другите трима почетни граждани на Бургас са предложени лично от Димитър Бракалов по време на двата му кметски мандата. На 16 май 1884 г. отличието получава Николай Хенрикович Хартвиг – руски императорски вицеконсул в Бургас от 1879 г. до май 1884 г. Съветът му присъжда тази титла, „заради създаването на търговски дружества, развитието на търговията между Руската империя и Източна Румелия, изграждането на благодетелни дружества, моралната помощ, която е оказал на обществото и старанията му за развиване на просвещението и образованието в този край“.
След 25 години обаче, Хартвиг става пълномощен министър в Белград и остава на този пост до смъртта си през 1914 г. Дейността му се отличава с откровен антибългаризъм и насърчаване на сръбските завоевателни стремежи в Македония, довели до Първата национална катастрофа на България. А това, според много хора, е основателна причина званието да му бъде отнето.

Третият удостоен, на 6 юли 1898 г., е д-р Андрея Нидер – лекар на частна практика в Бургас от 1872 г., градски лекар от януари 1888 г. до март 1895 г. Съветът му дава тази титла, като взема предвид, че „бившият градски лекар доктор Андрея Нидер е практикувал в град Бургас медицината 26 години, през което време той е бил един от най-честните почтени граждани и е лекувал с най-голяма умелост заболелите и е принасял с това доста огромни ползи“, както и поради „неговата неуморна 26-годишна деятелност на града в хигиенно отношение“.  На негово име е наречена и улица откъм задната страна на черквата „Успение Богородично“. 

Дълго време не се знаеше нищо за неговия произход, семейство и  гражданство, но през миналата година успях да открия отговор и на тези въпроси. Д-р Нидер е син на баварския д-р Франц Нидер и Асимина Йолдаси oт областта Епир. Той е роден в известния гръцки „свещен град“ Мисолонги, намиращ се на брега на Йонийско море, и най-малко 10 години след пристигането си в Бургас, продължава да бъде поданик на Кралство Гърция, като е напълно възможно да запазва гръцкото поданство до края на живота си.

През същата година, на 6 октомври, Съветът присъжда титлата и на Матийо Жак конт д‘Андрованди /в протоколите името е изписано Алдрованти, което вероятно е правилното/ – френски вицеконсул в Бургас, затова че е „принесъл доста големи услуги на Бургаската община“. През юни 1904 г. изтича мандатът му и при неговото заминаване, Общинският съвет му поднася благодарствен адрес и дава името му на улица, пряка на главната „Александровска“. На 12 януари 1905 г. на заседание на Съвета е прочетено благодарствено писмо от конт Алдрованти, с което „най-сърдечно благодари на целия Общински съвет, за честта, която му е оказана с наименованието на една от бургаските улици“ и изказва желание и готовност, щом му се отдаде случай да посети отново града.

Интересен факт е, че чак до края на Втората световна война няма данни титлата да е присъдена на друг човек, освен единствено на Варненско-Преславският митрополит Симеон. Той е първият удостоен с отличието българин, при това роден в Бургас /със светско име Одисей/, и получава званието на 3 август 1937 г., почти половин век, след като брат му Нико Попов е избран за първи кмет на града след Освобождението.

От 1945 г. зачестява удостояването на различни хора, обикновено нямащи връзка с Бургас, предимно комунистически величия, званията на повечето от които са отнети след демократичните промени. А през последните 25 години много заслужили бургазлии получават званието и към настоящия момент негови носители са точно 222 души.

За автора: Георги Дракалиев е завършил докторантура по история във Велико Търново, магистратура по администрация и УЧР в Пловдив и магистратура по стопанско управление и по маркетинг в БСУ. Автор е на документални филми, научни публикации  и редица статии. Председател на ВМРО – Област Бургас и кандидат за общински съветник в обща листа с ГЕРБ.