Страстното танго на Люси Дяковска и екипа на Държавна опера – Пловдив пренесе Бургас в Буенос Айрес
На 4 октомври 2019 г. в Бургас гостува "Мария от Буенос Айрес". Експресивният спектакъл посветен на тангото изправи на крака публиката в Държавна опера в морския град в няколкоминутни аплаузи. Събитието буквално отвя своите гости в аржентинската столица и им показа живота на Мария (в ролята Люси Дяковска) в танго и музика, без да ги остави да си поемат спокойно дъх нито за момент. Действието си проправяше път по острието на бръснача, на живота, като ловко акцентираше върху отделни моменти, преплетени в невъзможно цяло. Ярката премиера бе поредното ценно събитие от афиша на Фестивал на изкуствата Порт Прим Арт Фест, който Гранд Хотел и СПА Приморец организира за трета поредна година с любезното съдействие на община Бургас.
В ролята на Мария от Буенос Айрес се въплъти ярката Люси Дяковска. Триото солисти допълваха Момчил Караиванов и Живко Джуранов. Специална роля бе отредена на традиционния испански инструмент бандонеон, поверен на Калоян Куманов. Атмосферата пълнокръвно изграждаха изпълненията на оркестър, хор и балет на Държавна Опера Пловдив. Режисьор на експресивното мултиарт представление е Веселка Кунчева ("Дама Пика", "Аз, Сизиф", "Вграждане"). Диригент е Константин Добройков, хореографията е на Явор Кунчев, а сценографията и костюмите на Мариета Голомехова.
Сюрреалистичният сюжет е разделен на две. Първата му част проследява живота на Мария, родена "един ден, когато Бог бе пиян" в бедно предградие на аржентинската столица. Тя поема към центъра на града, където е прелъстена от тангото. Крадци, съдържатели на бордеи, населяващи подземния свят на града се събират на черна меса, когато тя умира. След смъртта ѝ, е запратена в ада - който оказва се, е отново Буенос Айрес. Вече не тя в плът, а сянката ѝ обикаля града. Либретото извежда на преден план силни паралели между героинята, Иисус и Богородица, светлината и мрака.
Действието тече на няколко паралелни нива, като режисьорът Веселка Кунчева не се колебае да използва нестандартни похвати, гледни точки за да постигне въздействието, което цели. Представете си, следното на сцената – акцент върху танцуващи крака, като на палците са поставени ножове, които танцуват. Експлицитност, крайности, бруталност и яркост отвъд граници и стандарти – това видяха зрителите в „Мария от Буенос Айрес“ – и тангото, като живот, себеизразяване, жив разказ, изкупление и спасение.
Единствената в света танго опера събира в спектакъл-огнена ода, споделената страст към живота и тангото на композитора Астор Пиацола и либрето на поета Хорасио Ферер. Идеен заряд и вдъхновение за танго операта Пиацола черпи от актрисата, хореограф и певица Егле Мартин. Както се случва в живота обаче, двамата се разделят малко преди музиката да е завършена - и тя се омъжва за друг. Може би именно тази любовна история е в основата на силното автентично дуенде, с което творбата е пропита.
Първото поставяне на сцена на експресивния спектакъл е на 8 май 1968 г. в Буенос Айрес. Българската премиера е на 13-ти януари 2019 г. и е част от официалната програма по повод откриването на „Пловдив - Европейска столица на културата 2019“.
"Знаехме, че "Мария от Буенос Айрес" ще гостува в Бургас още преди да стане ясно, че ще е част от събитията в Пловдив" - сподели с публиката Люси Дяковска след края на спектакъла. "Затова, виновни са Георги Тошев и екипът на Гранд хотел и СПА Приморец" - разказа тя. "Текстът на Игнасио Ферер никак не е лесен, но вярвам, че всеки от вас е намерил нещо свое в Мария" – каза на сбогуване с бургаската публика Люси-Мария.
„Мария от Буенос Айрес“ е от онези творби, които няма как да разкажеш, опишеш, напъхаш в думи – защото е много, много отвъд тях. Тук цветове, осветление, музика, либрето, танц, хореография, отделен актьор и всички заедно, акценти, декори, костюми функционират като огромен единен организъм, пропит с историите на великите творци от Южна Америка. Спектакъл, който трябва да се преживее – да го хванеш за ръка, да стискаш здраво – но той все да изпуска твоята длан, после здраво да те грабва за китката, за яката – да те дърпа напред и да ти показва ту едно, ту друго – докато един след друг препускате по острието на бръснача – живот. На заден фон – поли в червено чертаят слънца, залези умират; жени месят хляб в ритъм стар като света и от време на време, когато водата не стига, му добавят сълзи. Която, колкото и ако има. Добро и зло са се вкопчили в ин и ян, гонят се и се опитват да се оцветят в общо сиво. Нищо не е такова, каквото изглежда – и все пак, може би отговорът е бръсначът на Окам – и загадката и решението са всъщност най-простичкото нещо: животът в цялата му пъстрота и монохромност. Очите, които го гледат, сърцето, умът, избират своя отговор.